Широколистен листопаден храст с височина до 4 м. Естественото му разпространение е на територията на Средна, Южна и Източна Европа, Кавказ и Югозападна Азия. Един от многото видове дрян, предпочитан в декоративното озеленяване заради красивата му окраска. У нас кучешки дрян се среща из цялата страна докъм 1100 м надморска височина. Короната е неравномерно разперена. Клоните са жилави, младите клонки са зелени, а откъм ослънчената страна са червеникавокафяви. Листата са срещуположни, прости и дълги, яйцевидни или елиптични, целокрайни и с власинки от долната страна.  Есента стават яркочервени. Цъфти късно напролет след разлистването – с бели цветове, събрани във връхни щитовидни метлици. Плодът е костилков, сферичен, синьо-черен на цвят.

Сортове:  С. alba е с червена кора. Новите стъбла се появяват напролет и образуват висок гъсталак (1,5 м), който се разпростира всяка година. Изберете С. alba Sibirica заради ярките стъбла, С. alba Elegantissima заради листата с бели краища и С. alba Spaethii заради ярките листа. Не всички корнуси от тази група са с червени стъбла – жълтостъбленият С. stolonifera Flaviramea е изключително ефектен през зимата, когато се отглежда до С. alba. Към цъфтящата група се отнася обикновеният дрян С. mas, който достига 3 м височина и цъфти с многобройни жълти цветчета през март. След това се появяват червени плодчета и пъстри есенни листа. Ако искате едри цветове и ярки есенни багри, изберете С. kousa chinensis (2,4 м, бели цветове) или С. florida rubra (2,4 м, розовочервени цветове).

Място и почва: Расте на слънце или полусянка. Вирее в повечето градински почви. Някои от цъфтящите видове обаче не понасят варовитата почва.

Подкастряне: Видовете с цветна кора трябва да се отрежат до няколко сантиметра над равнището на почвената повърхност през март. Цъфтящите видове нямат нужда от подкастряне – отстранете нежеланите части напролет.

Размножаване: Лесно за видовете с пъстра кора – наесен заложете резници от кучешки дрян на открито и на завет.