Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Кукуряк

Helleborus odorus W.K.

Кукуряк

Сем. Лютикови – Ranunculaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с разклонено на върха, кухо и зелено стъбло, с червенокафяво силно разклонено коренище. Листата са с дълги дръжки, длановидно насечени, с 5-7 дяла, жилави и излизащи направо от коренището. Цветовете са бледозелени до жълтеникави, разположени на върха на стъблото, с петлистна чашка, 8-12 листно венче и многобройни тичинки. Плодът е сборен, съставен от многобройни, сраснали в основата мехунки. Цъфти м. февруари – април.

Разпространение: Кукуряк се среща из поляните, горите и храсталаците до 1800 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират корените с коренището.

Бране и сушене: Корените с коренището се вадят преди цъфтежа, м. февруари, или наесен, м. октомври – ноември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушените корени и коренища са тъмно кафяви отвън и белезникави отвътре, с неприятна миризма и сладникаво горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има успокоително, болкоуспокоително и слабително действие. Употребява се при сърдечни болести, воднянка, жълтеница, плеврит.

Външно: За компреси при гнойни рани, за фрикции при косопад и пърхот.

 

Рецепта:

 

1 каф. лъжичка ситно нарязани коренища от кукуряк се варят 10 мин в 700 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 50 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Внимание! Отровно растение. Да се взема под лекарски контрол!

  |  Views: 979  |  Прочетено във Вестник за градината