Родът кукуряк (Helleborus) включва около 20 вида многогодишни тревисти растения, някои от които се отглеждат като декоративни. Стъблото достига 40-60 см височина. Приосновните листа са на дълги дръжки и длановидно насечени. Издигат се на високо и понякога достигат над цветовете, като се разперват над тях като чадърче. През зимата се запазват зелени. Стъблените листа са по-дребни, приседнали, също длановидно насечени. През лятото те умират. Цветовете се появяват веднага след разтопяване на снега – отначало в по-ниските райони, а по-късно и на високите места. Разтворените вече цветове издържат на минус 5-6 градуса. Обагрени са в един или два цвята, или са пъстри – на точици или на чертички.

Сортове: Най-често се отглежда видът H. niger, наричан новогодишна роза. От него има две разновидности: altifolius – с едри розово-червени цветове и angustifolius с чисто бели цветове. Диаметърът им достига 5-8 см. На цветните пазари в Европа са познати и други видове. H. argutifolius със синоним H. corsicus произхожда от Корсика и Сардиния. Цветовете са жълто-зелени, около 5 см в диаметър. H. orientalis, H. viridis и други участват в създаване на нови сортове. Един от тях е Queen of Night. Баграта му е толкова тъмночервена, че понякога изглежда почти черна. Цъфти от януари до март и е подходящ за производство на рязан цвят.

Отглеждане: Кукурякът не се отличава с големи биологически потребности. Подходящ е за засаждане в градини и паркове. По-важно е, че може да се отглежда и в саксии. Те се подреждат на северни или полусенчести балкони и тераси. Почвената смес е лека, умерено влажна. Съставя се от листовка, чимовка и пясък в равни части. Саксиите да са добре дренирани.

Можете да получите ранен цъфтеж, ако още през есента след засаждането внесете саксиите в помещения при температура 8-10 градуса. За да се оформят по-дълги цветни дръжки, затъмнете преди да е започнал растежът. По-късно, за да продължи свежестта на цветовете – изнесете на балкона.

Размножаване: Кукуряк се размножава чрез разделяне на коренищата. Най-подходящият срок е рано напролет, но може и през есента, след като изсъхне цветоносното стъбло. Тъй като след прецъфтяване се образуват семена, те може да се използват, но получените от семена растения започват да цъфтят през третата година, докато получените по вегетативен път зацъфтяват веднага.