Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Крокосмия (Монтбретия)

Crocosmia

Крокосмия (Монтбретия)

Крокосмия или монтбретия са две различни наименования на едно и също растение. Наричат го още тритония, а е популярно и като японски гладиол. От латински се превежда като „мирис  на шафран“ – наистина така ухаят изсушените му цветове. А името монтбретия цветето е получило в чест на френския ботаник де Монтбрет.

Растението изглежда великолепно благодарение на продължителния си и обилен цъфтеж, който в зависимост от времето продължава от средата на лятото до края на септември, а понякога и до настъпването на студовете. Срязаният цвят остава свеж в продължение на 2 седмици и е прекрасен за украса на букети.

Цветето е с тесни мечовидни светлозелени листа и тънки разклонени цветни стебла, високи до 1 метър. На цветоносното стебло има от 4 до 20 цвята.  Луковицата не е много голяма и е с няколко кафяви обвивки.

Сортове: Emily McKenzie – много красив декоративен сорт. Цветовете са кафяво-оранжеви, симетрични, с ярки оранжеви петна в центъра на цветчето. Цъфти по-късно. Достига на височина до 60 см.

Norwich Canary – достига до 60 см. Цветовете са повиснали, в канарено жълто.

Star of the East – един от най-красивите и с най-големи цветове сорт се нарича „Звезда на Изтока“. Цъфти късно, достига до 1 метър, портокалово-оранжевите цветчета са във формата на звезда, със светла сърцевина и са до 10 см. в диаметър. През зимата трябва да се покрива, защото не е много студоустойчива.

Lucifer – има най-ярко оцветени цветове. Растението е високо – до 1,5 м. Има  изправени цветоносни стебла и ярки доматеночервени цветове. Въпреки че крокосмия Луцифер е доста студоустойчива, е добре да се покрие през зимата.    

Paniculate – цъфти рано, първите цветове се появяват през юни. Цветовете са дребни, оранжеви и достигат до 1,5 м.

Отглеждане: Растението е много светлолюбиво и на сенчести места може да се издължи и дори да не цъфти. Обича влажна и рохкава почва. Подгответе мястото още през есента. Луковиците се засаждат на 7–10 см. дълбочина и на разстояние 10–12 см. една от друга. За да цъфнат по-рано, е добре да растат в малки саксийки и да се засадят с пръстта в тях. Засаждайте различните сортове на различни места, за да не се опрашват взаимно.

Крокосмия изисква обилно поливане, но не често. След поливането или след дъжд разрохквайте почвата и плевете. При нужда поставете колчета, за да привържете цветоносните стебла.  Те се режат след приключване на цъфтежа, за да могат по-добре да узреят луковиците.

Растението може да зимува добре само в суха почва. На ниските места на засаждане е по-добре луковиците да бъдат изкопани, за да не подгизват. Важно е това да се направи не по-рано от втората половина на октомври. Луковиците се изсушават в проветриво помещение. За да не изсъхнат много, температурата на съхранение не трябва да надвишава 10 градуса. Ако зимуват в почвата, се препоръчва да се затрупат със слой листна маса – около 20 см., която се отстранява напролет. Веднага след това отрежете старите листа, за да разредите листата и да дадете възможност за по-обилен цъфтеж.

Размножаване: Крокосмия може да се размножава чрез луковици и семена. Големите кафяво-рижи семена се засяват и се поставят на слънчеви места или в оранжерия през февруари – март и в зависимост от израстването им се засаждат в саксии. Изваждат се с цялата пръст и се засаждат  в лехите в средата на май. Засадените от семена растения цъфтят на втората – третата година. Луковиците се засаждат едновременно с гладиолите в края на април – началото на май. Преди да ги засадите, ги внесете за няколко дни вътре на топло. Натопете ги за няколко часа в слаб разтвор на калиев перманганат и ги засадете на дълбочина 4–5 см. 

 

  |  Views: 666  |  Прочетено във Вестник за градината