Сем. Сенникоцветни – Apiaceae (Umbelliferae)

 

Описание: Едногодишно тревисто растение с гладко, кухо и високо до 1,2 м стъбло, с вретеновиден корен. Листата са линейни, няколкократно пересто нарязани, като в основата листните влагалища са с ципест връх. Цветовете са дребни, жълтеникави, събрани в съцветие сенник с до 50 лъча. Чашката е почти без зъбци, венчените листа са почти закръклени, четирилистни, на върха врязани, с 4 тичинки. Плодът е сух, криловиден, с 5 надлъжни ребра. Цъфти м. юли – август.

Разпространение: У нас – отглеждано растение. Подивял копър се среща край р. Дунав и Черно море.

Употребявана част: За медицински цели се събират плодовете на растението.

Бране и сушене: Плодовете се берат, когато семената в главния сенник узреят. Навръзват се на снопи, оставят се семената да доузреят и се вършеят. Това се прави, за да не се оронват семената. При нужда се доизсушават на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените плодове на копъра са с характерна миризма и сладникав вкус.

Действие и употреба: Билката има спазмолитично и газогонно действие, улеснява храносмилането и усилва млякото у кърмачките. Употребява се при безсъние, хемороиди, подут корем, болки в стомаха и червата, хълцане, високо кръвно налягане. Надземната част на копъра има подобно действие.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица счукани плодчета от копър се киснат 1 час в 300 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.