ЯДЛИВА ГЪБА. Порцелановата копринка се консумира само млада, преди да почернеят ламелите и спорите и в никакъв случай, когато е протекла.

Расте покрай жп линии, пътища, по мери, наторени с оборски тор места, поляни и горски пътеки.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката е висока 5-8 см (рядко по-голяма) и широка 3-4 см. Отначало е яйцевидна, по-късно цилиндрична, а при застарелите екземпляри е звънчевидна, но все пак продълговата, покрита с люспи. Цветът на кожицата е бял, а при застарялата гъба – мръснобял до кафеникав.

Плодовото месо е меко, крехко, бяло. По-късно става кафяво, а при застарелите екземпляри – черно и при пипане протича от него черна течност.

Ламелите са тънки, широки до 1 см, стоящи свободно към пънчето. Отначало са бели, по-късно – кафеникави и накрая – тъмнокафяви. Почерняват и протичат при пипане.

Спорите и споровият прашец са черни.

Пънчето на порцелановата копринка е цилиндрично, в основата малко издуто, кухо, високо около 10 – 15 см и дебело 1 – 2 см. Влиза дълбоко под шапката така, че от него се вижда малка част. Носи подвижно пръстенче, остатък от булото, свързвало пънчето с ръба на шапката под ламелите. При пълно разтваряне на шапката пръстенчето увисва.