Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Клинавиче

Astragalus glycyphyllus L.

Клинавиче

Сем. Бобови – Fabaceae (Leguminosae)

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с разклонено стъбло и вертикален, дълбоко врязан в почвата корен. Листата са нечифтоперести с прилистници. Цветовете са жълтозелени, събрани в гроздовидни съцветия на върха на стъблото. Плодът е сърповидно извит боб с черно кафяви семена. Цъфти м. юни – юли.

Разпространение: Клинавиче се среща из храсталаците, горите и горските поляни до 1800 м н.в. из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират младите клонки с листата.

Бране и сушене: Младите клонки с листата се берат по време на образуването на плода м. юли – август. Дебелите вдървенели стъбла не се берат. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и със слабо горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има противовъзпалително, бол-коуспокоително действие. Употребява се при болки и подуване на стомаха, възпаление на пикочния мехур и бъбреците, високо кръвно налягане, безплодие, нередовна менструация, за увеличаване млякото на кърмачките.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици листа от клинавиче се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

  |  Views: 741  |  Прочетено във Вестник за градината