Клематис
Clematis

Клематисът с право се смята за най-красивия катерлив декоративен храст, главно заради неговите особeно красиви, едри и разнобагрени цветове, които често покриват цялото растение. Отличава се с тънки, нежни и дълги пълзящи стъбла и красива листна маса, състояща се от сложни, срещуположни опадливи листа, съставени от три или повече разни по форма листчета. Различните сортове клематис имат най-разнообразни по вид, форма, големина и обагреност цветове. Те могат да бъдат камбанести или плоски по форма и да са съставени от 4-5-8 венчелистчета, като се срещат и кичести цветове. На големина достигат до 15-20 см в диаметър, а по багра варират от чисто бели до розови, червени, сини и виолетови. Цъфтежът започва от май и може да трае до есента.
Разнообразие
Известни са около 200 вида климатиси и още по-голямо число хибриди. Във зависимост от големината на цветовете те се делят на две големи групи: клематис с дребни цветове и клематис с едри цветове.
Дребноцветни видове:
Cl. flammula L. Отечество – Средиземноморието до Персия. Влечущ храст със стебла до 5 м дължина. Цветовете са белокремави, миризливи, събрани в гроздове. Цъфти от юли до октомври. Силно растящ вид, богато цъфтящ, много увивен и издържлив. Има множество вариатети.
Cl. Montana Buch. Отечество – Хималаите. Силно влечущ храст, с 5-8 м дълги, разклонени стъбла. Цветовете са бели четирилистни, събрани от 1 до 5 заедно. Много издържлив и най-разпространен от дребноцветните видове.
Cl. paniculata Thunb. Отечество – Япония. Силно влечущ храст, със стебла достигащи до 10 м. Цветовете са бели, миризливи събрани в многоцветни, сложни гроздове. Цъфтят от август до септември. Издържлив и буйно растящ храст, подходящ много за покриване на стени, скели, стари бървета и др.
Cl. vitalba L. Отечество – Европа и Зап. Азия. Силно влечущ храст, срещащ се в диво състояние в горите, където стъблата му стават често много дебели като въжета и достигат до върховете на дърветата. Това може да причини задушаване на дървото. Цветовете са белезникави събрани в гроздове, цъфтящи от юли до септември. Използва се за покриване на високи дървета, скели развалини и пр.
Cl. viticella L. Отечество – Южна Европа и Зап. Азия. Влечущ храст с 3-4 м дълги стъбла. Цветовете са по1-3 увиснали, четирилистни, розови до виолетови, явяващи се от юли до септември. Този хубав и издържлив вид има много вариетети с разновидности от червени и синьовиолетови цветове.
Едроцветни видове:
Cl.florida Thunb. Отечество – Япония. Много красив влечущ храст със стъбла до 4 м. Цъфти от май до октомври с белокремави цветове, съставени от 6-8 венчелистчета. Този вид има много вариетети и хибриди.
Cl. Jackmanii Th.Moore. Представлява кръстоска между Cl. lanuginosa и viticella. Силно растящ вид, достигащ до голяма височина. Цветовете са големи 12-15 см в диаметър, събрани обикновено по 3. Цъфтят цяло лято. Този вид е един от най-бързо растящите и най-устойчиви на болести от едроцветните клематиси. Затова и най-често се отглежда и най-много се цени за градините. Има много вариетети и хибриди с различни цветове, като тъмночервенокарминен, тъмнопурпорновиолетов, пурпурновиолетов, бял, лилаворозов, червен и др.
Cl. lanuginosa Ldl. Отечество – Китай. По-слабо растящ със стебла достигащи 2 м дължина. Цветовете са единични, светлосини до бели, големи 10-20 см в диаметър. Цъфти от юни до септември. Дал е начало на многобройни сортове с разни нюанси и всички са забележителни по своята големина и богатство на багрите.
Cl. patens Mooren. Отечество – Япония. Влечущ храст със стъбла, достигащи 4 м дължина. Цветовете са единични, от бели до виолетови, много големи до15 см в диаметър, явяващи се през юни и юли. Не по-малко важен от предния вид, отличаващ се от него по тесните си венчелистчета. Дал е много и твърде интересни вариатети и сортове, различно обагрени: светлолилави, зеленикавобели, синкавобели с червени чертички, син с бели тичинки, тъмносин, виолетов с червени чертички и др.
Отглеждане
Ако ще гледате клематис, осигурете му дълбока, рохкава, плодородна и пропусклива почва с малко съдържание на вар. Ако дадена почва не отговаря на горните изисквания , тя маже да се смени до 30 см дълбочина със смес от равни части парникова, лека глинеста и ерикова пръст. Не вирее добре на много горещо изложение. Предпочитат се полусенчести и топли места със запазено и проветриво изложение. Клематисът страда от силната влага през зимата, но през време на вегитацията има нужда от достатъчна влага, стига да не е прекомерна.
Резитбата на клематис зависи от вида. При Cl. patens, Cl.florida, Cl. montana и вариететите им, цъфтящи върху стара дървесина, се реже умерено или никак. След цъфтежа може само да се премахнат прецъфтелите клонки. При Cl. Jackmanii, Cl. viticella и формите им, които цъфтят върху млади клонки, резитбата се ограничава в премахване през зимата на почти всички едногодишни леторасли, за да се предизвика покарването на нови клонки от основата, които са повече цъфтящи. При Cl. lanuginosa и вариететите, които повтарят цъфтежа, резитбата се състои в премахване през зимата на сухите части. След първия цъфтеж се изрязват слабите клонки и семената.
Размножаване
Клематис се размножава чрез семена, резници, отводи и присаждане. Повечето ботанически видове се размножават лесно чрез семена. Сее се веднага след узряването на семената или пък те предварително се стратифицират. Посевът става на открито или в съндъчета – за по-чувствителните видове. Последните се държат в парник или цветарница.
Резници от клематис се приготовят през лятото от полузрели клонки и се вкореняват под звънец или в парник. Така се получават Cl.flammula, Cl. montana и др. При млади растения могат да се полагат клонки било в цветарница , било на открито – през пролетта. Ако клонките са вече вдървенели, правят се наранявания за улесняване пущането на корени. Отделянето на вкоренени растения става на следващата пролет. Присаждането е най-често употребяваният начин за размножаване. То става зиме с вдървенели калеми или пролет и лете с полузрели калеми. За подложка обикновенo служат месести парчета корени от Cl. viticella и Cl. vitalba. Листата на калема се режат наполовина. Присажда се на прост разцеп или на странично допиране, като във втория случай калемът се прерязва през средата. След присаждането растенията се засаждат в саксии, пълни с ерикова пръст, като калемът се покрива до пъпката. После саксийките се нареждат в парник, дето остават до пълното им прихващане.