Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Кладница

Pleurotus ostreatus (Jacq.) P. Kumm.

Кладница

БЕЗУСЛОВНО ЯДЛИВА. Макар че цветът на гъбата понякога е тъмен, месото й е бяло, вкусно и дебело; то не променя цвета си, при готвенето остава бяло и приятно, но за готвене трябва да се вземат само млади гъби. Подходяща е и за консервиране. Кладница се култивира масово. Може да се 

Расте по мъртви и живи дървета, както и по гниещи трупи (кладни) на големи групи на едно място като кичури. Предпочита стеблата на широколистни, по-рядко иглолистни дървета. Появява се късно през лятото и расте чак до настъпване на пълната зима и през декември.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката  е несиметрична към пънчето, с форма на мида (стрида) или  ветрилообразна. Отначало плоска и правилна,  после  вдлъбната фуниевидна. Много  месеста, достига на ширина от 6 до 10 см. Кожицата е съвсем гладка, с маслено възчерен, пепеляво сив, кафяв, понякога сивоохрен до синкаво червен цвят. Често расте на гниещи пънове и от един корен (мицел) кладница излизат множество екземпляри, шапките им са разположени гъсто една над друга керемидообразно. Ръбът е завит надолу и навътре.

Месото  е бяло, меко и дебело, доста сочно, без особен мирис. При старите плодни тела става твърдо и жилаво, особено в пънчето.

Ламелите  са бели, редки, понякога свързани помежду си с анастомози;  слизат по пънчето доста надолу, често дори до основата, разклоняват се няколко пъти към периферията, докато достигнат ръба, а в пънчето са здраво заловени.

Спорите са безцветни, гладки, цилиндрични. Споровият прашец е бял до бледолилав.

Пънчето  е бяло, здраво, месесто, в основата филцовано, често странично или ексцентрично разположено, с влакнесто месо. Понякога, когато ламелите са спуснати много надолу, то не се вижда, но обикновено дължина му е 1 до 4 см, а дебелината –  от 1 до 3 см.

 

  |  Views: 392  |  Прочетено във Вестник за градината