Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Кисел трън

Berberis vulgaris L.

Кисел трън

Сем. Киселтрънови – Berberidaceae

 

Описание: Многогодишен бодлив храст, разклонен и висок до 3 м. Коренът е добре развит, тъмножълт, с тъмножълта кора. Листата са с къси дръжки, яйцевидно продълговати, назъбени, с мрежесто жилкуване, събрани в кичури. През есента листата добиват червено-кафява окраска. Цветовете са жълти, с дръжки, излизащи от пазвите на листата, събрани в гроздовидни съцветия, с шеслистна чашка, шестлистно венче и 6 тичинки. Плодът е червен, продълговат, с кисел вкус, с 2-3 семена в него. Цъфти м. април – юни.

Разпространение: Из сухите каменисти места, храсталаците и покрайнините на горите до 1200 м н.в. нарядко из България.

Употребявана част: За медицински цели се събират корените на растението.

Бране и сушене: Корените от кисел трън се вадят след узряването на плода м. октомври – ноември или напролет при сокодвижението м. март – април. След изваждането корените се обелват от кората и се сушат заедно с обелената кора на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената кора е тъмножълта, а корените без кората – жълти, без миризма и с горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има кръвоспиращо, дезинфекционно, пикочогонно и жлъчегонно действие. Употребява се при чернодробни и жлъчни болести, бактерии в урината, болести на далака, възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур.

Външно: За гаргара при възпалени венци, за бани при перде на очите.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица ситно нарязани корени от кисел трън се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

  |  Views: 537  |  Прочетено във Вестник за градината