Кипарис е атрактивно дърво, което достига 20-30 м височина и 50-60 см диаметър. Короната е тясно пирамидална, с почти изправени нагоре странични клони и заострен връх. Кората е сиво-кафява, тънка, надлъжно и плитко напукана. Младите клонки са закръглени и са разположени във всички посоки. Листата са люсповидни, дребни и са наредени срещуположно. Те са тъмно зелени и имат яйцевидна форма. Мъжките генеративни органи за яйцевидни, дълги 3мм и имат зеленикав цвят. Женските са  шишарки с овално-яйцевидна форма. Те са дълги 2-3см и са съставени от 8 до 14 шишаркови люспи с щитовидна форма. Първоначално са лъскави и зелени, а по-късно придобиват кафяв цвят. Семената узряват за два вегетационни периода. Кипарисът е бавнорастящ дървесен вид. Той е топлолюбив и невзискателен към почвените условия. Расте добре на сухи, бедни и каменисти почви.

 

Видове:

 

С. Arizonica – Според ботаниците гладкостволестият аризонски кипарис всъщност е С. glabra. Но градинарите продължават да го наричат C. arizonica. Най-често се предлагат сортовете Conica или Pyramidalis – между тях няма разлика. Формата е конусовидна, а листата – синьосиви. Пурпурната кора е ефектна. Височина след 10 г. – 2,1 м

С. Macrocarpa – Кипарис Monterey (C. macrocarpa) е бил популярен през 19. век, но сега е заменен от по-издръжливия Leyland. Той издържа на соления въздух в крайбрежните области, но не и подкастрянето, което означава, че не можете да го използвате за жив плет. С годините долните му клони провисват. Не е добър избор. Височина след 10 г. – 4,5 м

С. macrocarpa Goldcrest – Този култивар на кипарис Monterey е най-подходящият избор. По-издръжлив и по-компактен е от родителя си. Възрастното дърво не надвишава 7,5 м -тясно и конусовидно, открояващо се на фона на зимната градина. Най-забележителното в него са златистожълтите листа. Необходими са ярко слънце и подпорки. Височина след 10 г. – 2,4 м