Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Карамфил

Dianthus

Карамфил

Родът Карамфил е от семейство Карамфилови (Caryophyllaceae). Той е голям, има около 400 представители, които са разпространени в Европа, Азия, Африка и Северна Америка. Почти всички видове са ксерофити, т. е. обитатели на безводни или полупустинни места. Някои от тях са с особено значение за растителната украса и твърде отдавна са станали обект на подобряване.

В градините, включително и в българските, от столетия се отглеждат едногодишни и двугодишни карамфили, като китайския карамфил (D. chinensis), зимният карамфил, наричан гренадин (D. caryophyllus), турският карамфил (D. barbatus), известен като топкарамфил или  сама китка и още много други. Независимо от краткото време, през което радват в градината, те не губят своята популярност благодарение на красотата си, лекотата, с която се размножават, и непретенциозността си.  

 

Сортове

 

Естествено, най-привлекателни са многогодишните карамфили. Такива са перестият карамфил (D. plumaris), разкошният карамфил (D. superbus) и, разбира се, голямата група с хибриден произход. Селекционерите непрекъснато ги употребяват в своята работа. В резултат са създадени безброй сортове и форми с кичести и прости цветове, цветната палитра е огромна. Има обаче много видове, които още са недокоснати от селекционерска ръка. Това може и да е за добро, тъй като в усърдието да се получат все по-едри цветове и ярки багри се губят изяществото и романтичната прелест на природните създания, а също и обикновено остават без аромат.

Непрекъснато цъфтящите карамфили (D. Caryophyllus semperflorens) са най- популярни, тъй като във вид на отрязан цвят се предлагат целогодишно в цветарските магазини. Те се отличават със свойството си да образуват последователно нови стъбла и по този начин цъфтежът им не престава, докато температурата на въздуха не падне под 8 градуса. Първите културни сортове от тях са получени още преди 200 г. от френския градинар Далме.  Днешните им „потомци” са най-разпространените оранжерийни карамфили – тези от групата Сим. Заедно с карамфилите Шабо и американския благороден карамфил те са основна култура за много цветарски фирми. В редица страни, където зимите не са така студени, както при нас, те са и от обичайните многогодишни обитатели на градините. При нашите условия също обикновено оцеляват и напролет започват да цъфтят. Но при безснежна зима или при много влажна пролет се случва и да загинат.

 

Отглеждане

 

Всички карамфили обичат слънцето и топлината, затова трябва да им избираме добре огрявани през по-голямата част от деня места. Не бива да забравяме и безводните местности, от които произхождат. Затова, въпреки че са много приспособими, ако искаме да се чувстват наистина добре, около тях не е желателно да се застоява вода. А ако отглеждаме редки и ценни видове и сортове, непременно лехата им трябва да е висока.

Необходима им е плодородна, леко глинеста почва, която не задържа водата и пропуска лесно въздуха. Нужно е и редовно подхранване на сортовите карамфили, но взетите от природата се справят и без него. За целта е добре да се използва напълно прегорял оборски тор. Разбира се, ако няма откъде да си го набавим, можем да използваме комбинирани минерални торове за цъфтящи растения.

Когато прецъфтят, цветоносните стъбла трябва да се изрежат, почвата около растенията да се разрохка и да се полеят с лек разтвор от комплексен минерален тор. След около месец ще забележим нарастването на новите стъбла, а през есента някои видове може да ни зарадват с нов цъфтеж. Длъжни сме да поясним, че даже отглежданите при идеални условия карамфили живеят най-много 5-6 години. Растящите без много грижи изкарват 2-3 години. Поради това, ако искаме да имаме дълго време в градината си от тези растения, ще се наложи да засяваме или да засаждаме нови, преди старите да са приключили живота си.

 

Размножаване

 

Карамфилите може да се размножават както със семена, така и вегетативно – с резници и отводи. Повечето видове имат мощен главен корен, от който се разрастват странични разклонения. Това е пречка да се размножават с разделяне на туфата. Много малко от тях образуват от кореновите разклонения самостоятелни растения.   

С резници могат да се размножават всички карамфили, но при едногодишните това е излишно, защото семеначетата при тях цъфтят още същата година. Най-добре е резниците да се вземат през май-юни, когато лесно могат да се различат вегетативните разклонения от цветоносните стъбла. Дължината им трябва да е от 3 до 9 см, може и по-дълги, с 3-4 чифта листа. Отрязват се  непосредствено под възел. В подходящ субстрат – влажен пясък или перлит, се вкореняват за 2-3 седмици.

Карамфилите, които желаем да размножим чрез отводи, трябва да образуват дълги вегетативни разклонения. Междувъзлието се рязва на 1/3 от дебелината с остър нож, притиска се към пръстта с подходящ предмет и се засипва с пясък. Полива се редовно и след оформянето на новото растение то се отделя от майчиното.

Топкарамфилът и брадестият карамфил образуват групи от лесно отделящи се странични разклонения, които, ако бъдат извадени и засадени на ново място рано през пролетта, ще зацъфтят още същото лято.

Със семена може да се размножават всички карамфили. Това може да стане в ранна пролет или в края на есента. Може да се сее както направо в градината, така и да се отгледа разсад, който се изнася навън след затоплянето на времето.

Ако имаме опасения, че някои от карамфилите ни няма да издържат през зимата, през октомври може да ги извадим заедно с пръстта около корените им и да ги внесем в стаите или на закрития балкон. Там постоянно цъфтящите ще ни радват с цветове и аромат и през студените месеци.

РАЗСАД ЗА КАРАМФИЛИ

  |  Views: 2094  |  Прочетено във Вестник за градината