Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Кантарион червен

Erythraea centaurium Pers.

Кантарион червен

Сем. Тинтявови – Gentianaceae

 

Описание: Червеният кантарион е едногодишно или двегодишно тревисто растение с голо четириръбесто стъбло, разклонено на върха и високо до 50 см. Коренът е тънък, двегодишен. Приосновните листа образуват розетка и са обратно яйцевидни, стеснени към основата си, с 5 жилки. Стъблените са срещуположни, целокрайни, елипсовидни, заострени, с 3-5 дъговидни жилки. Цветовете са розово червени, събрани на върха на стъблото в щитовидни съцветия. Чашката е тръбеста, разсечена, с пет линейни дяла, петразделно венче и 5 тичинки. Плодът е цилиндрична двугнездна кутийка с многобройни семена. Цъфти м. юни – август.

Разпространение: Из нивите, ливадите, сухите тревисти и каменисти места навсякъде в България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете се берат по време на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня при температура 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят на стръковете, червен или светло розов на цвета, без мирис и с горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има апетитовъзбуждащо, жлъчегонно и кръвоочистително действие. Употребява се при малокръвие, липса на апетит, главоболие, епилепсия, очна слабост, маточно кръвотечение, увеличение на далака, жълтеница, подагра и др.

Външно: Накиснато в маслинено масло растение за мазане на рани, протрито, екземи.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица стръкове от червен кантарион се киснат 2 часа в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

  |  Views: 448  |  Прочетено във Вестник за градината