Сем. Звъникови – Hypericaceae

 

Описание: Жълтият кантарион е многогодишно тревисто растение с право и гладко стъбло, разклонено на върха, високо до 1 м. Листата са срещуположни, елиптични до целокрайни, с маслени вместилища. Цветовете са едри, жълти, събрани в метличовидни съцветия по разклонениета на стъблото. Чашката е петлистна с петлистно венче, по което също има маслени вместилища и многобройни тичинки. Плодът е тригнездна многосеменна кутийка. Цъфти м. май-юни.

Разпространение: Из тревистите места, сечищата, редките гори, пътищата и орниците до 2000 м н.в. навсякъде в България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете се берат по време на пълния цъфтеж м. май – юли. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушената билка има зелени листа, жълти цветове, характерна миризма и тръпчиво нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има противовъзпалително, запичащо, болкоуспокоително и пикочогонно действие. Употребява се при хемороиди, кръвохрачене, стомашна язва, чернодробни и бъбречни заболявания, диария, подагра, главоболие.

Външно: Цветове накиснати в маслинено масло – за мазане при рани, протрито и изкълчено, за пиене при стомашна язва.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици стръкове от жълт кантарион се варят 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.