Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Кана

Canna

Кана

Ботаническото наименование на тропическото цвете произхожда от гръцкото “Kanna” и означава тръстика. Името кана е дадено поради факта, че стъблата на красивото растение са кухи като стъблата на тръстиката. Каните са едри тревисти растения с мощни коренища, огромни ефектни сиво-зелени или виолетово-кафяви листа и ярки цветове на стройни цветоноси. Могат да бъдат отглеждани и като цъфтящи, и като листно-декоративни. Заради продължителния цъфтеж, устойчивостта им на жега и не на последно място заради неподатливостта им на болести и вредители, те са измежду най-обичаните цветя.

В декоративното цветарство най-често се отглежда хибридната кана с височина на цветоноса от 0,5 до 3 метра и пищни ярки цветове с най-различна окраска – оранжева, червена, розова, бежова, жълта – в невероятни оттенъци. Има и сортове с контрастни шарки в други багри. Особеност на цвета при каните са така наречените стаминодии – тичинки, разраснали се в листчета.

Сортове: Червената кана (Canna coccinea), която привлича вниманието с оранжево-червените си цветове, събрани в 30 см съцветия и красива зелена багра на листата. Ниска кана (C. humilis), която достига само 140 см височина. Подобна на Червената кана, наричана е още китайска кана. Повехнала кана (C. flaccida) е със светложълти 10 см цветове, събрани в големи съцветия. Двуметровата кана  обитава Югоизточните райони на Северна Америка. Ядливата кана (C. edulis), която местното население на Северна Америка нарича “ачира”.

Градинската кана (C.indica hybrida), чиито култивари са отделени в две групи: Кани Крози (Canna x generalis) – включва сортове, създадени от Пиер Крози – те имат цветове с диаметър около 10 см и наподобяват цветовете на гладиола; Орхидеоподобни кани (Canna x orhioides) – тук се обединяват култивари, създадени от колекционера Шпренгер. Цветовете им са едри (до 20 см в диаметър), накъдрени и напомнят цветовете на орхидеята Катлея (Cattleya).

Отглеждане: Изберете за каните слънчево място, липсата на достатъчно светлина води до намаляване и прекратяване на цъфтежа. Почвата трябва да бъде дълбоко обработена  и много богата с хранителни вещества, влажна и пропусклива. В никакъв случай не засаждайте каните на глинести почви – те се нуждаят от по-лек механичен състав на почвения субстрат. Ако нямате друга възможност, лесно може да разрешите този проблем с добавянето на пясък при разкопаването. Редовното и обилно поливане се отразява добре. Но да не се задържа излишно количество влага. Към края на лятото постепенно поливането се намалява и накрая съвсем се преустановява. Торенето с прегорял оборски тор ще допринесе за увеличаване на почвеното плодородие, а оттам и за по-добрия външен вид на растението. За да цъфтят каните дълго и обилно, прецъфтелите цветове трябва редовно да се премахват.

Каните са незимоустойчиви – минусовите температури повреждат листата и цветовете, а при по-продължителни застудявания могат да загинат и коренищата. Затова след първите слани коренищата се изваждат заедно с пръстта около тях и се прибират на сухо и проветриво място, където температурата не пада под 5 градуса. Самите стъбла се изрязват на 10-15 см от коренището.

Размножаване: В домашни условия каните се размножават чрез разделяне на коренището. Това се прави през февруари, като коренищата се почистват добре и се нарязват на парчета така, че всяко парче да съдържа поне една възобновителна пъпка. Засаждат се в почвен субстрат и се поливат умерено. След като новите стъбълца се покажат на повърхността на почвата, трябва да осигурите силно осветление. В края на април (като премине опасността от слани) младите растения се засаждат в градината.

Друг начин за размножаване на каните е чрез семена. Това е възможно, тъй като голяма част от видовете и хибридите плодоносят в условията на нашия климат. Плодът представлява сферична кутийка с големи лъскави светлокафяви до черни семена. За да поникнат, обаче, те се нуждаят от скарификация (надраскване на семенната обвивка), което най-лесно се прави като ги натъркате с телена четка. При семенното размножаване новото поколение не възстановява напълно декоративните качества на родителите и освен това зацъфтява чак на втората година.

 

  |  Views: 1264  |  Прочетено във Вестник за градината