Сем. Розоцветни – Rosaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с окосмено стъбло, достигащо на височина до 1 м. Листата са последователни, перести, назъбени, отдолу сиви и влакнести, отгоре тъмнозелени. Цветовете са жълти, двуполови, дребни, събрани в класовидни съцветия, с петлистна чашка, петлистно венче и от 5 до 20 тичинки. Плодът е лепкав и набразден с две семена. В прясно състояние билката има приятна миризма. Цъфти м. юни – август.

Разпространение: Камшик се среща из пътищата, ливадите, тревистите места и храсталаците навсякъде в България.

Употребявана част: За медицински цели се събира надземната част на растението.

Бране и сушене: Билката се бере по време на цъфтежа м. юни – август. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е с тъмно зелен цвят от горната част на листата и сивкав от долната, без миризма и с тръпчиво горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има пикочогонно, запичащо, дезинфекциозно и противобактериално действие. Камшикът регулира действието на черния дроб и жлъчката. Употребява се при чернодробни и жлъчни страдания, възпаление на лимфните жлези, хемороиди, нощно напикаване, кръвоизливи, като противоотрова при алкалоидни отравяния.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици стръкове от камшик се киснат 2 часа в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.