Сем. Сенникоцветни – Apiaceae (Umbelliferae)

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с високо до 60 см стъбло, в долната си част пухесто, а в горната – голо. Приосновните листа са във вид на розетка, с дълги дръжки, простоперести, с 3-7 двойки приседнали листчета. Средните стъблени листа са почти перести с триделни клиновидни листчета, а горните са приседнали с 1-3 малки нишковидни листчета. Цветовете са събрани в сложен сенник с 6-12 главни лъча, без обвивни листчета. Венчето е петделно, отдолу – бяло, влакнесто, без чашка. Плодът е яйцевиден, разпадащ се на две половинки. Цъфти м. юни -август.

Разпространение: Из сухите тревисти места до 1500 м н.в. из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират корените на растението.

Бране и сушене: Корените от каменоломка се вадят в ранна пролет, март-април, преди развитието на растението или есен, октомври – ноември, след узряването на семената. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е набръчкана, светло или тъмнокафява отвън, с пръстеновидни следи, дължащи се на прикореновите дръжки, отвътре бледо жълтеникава с жълтокафяви точки, с неприятна миризма и нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има диуретично, пикочогонно и противовъзпалително действие. Употребява се при бронхит, кашлица, възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур, безсъние, главоболие, подагра, ревматизъм.

Външно: За бани или компреси при циреи и екземи.

 

Рецепта:

 

1 чаена лъжица нарязани корени от каменоломка се киснат 1 час в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.