Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Каменоломка (Саксифрага)

Saxifraga stolonifera

Каменоломка (Саксифрага)

Каменоломка от семейство Каменоломки (Saxifragaceae) е обичано стайно растение, въпреки че не грабва погледа веднага. Българското й име е буквален превод на ботаническото – “saxum” – скала, и “frango” – чупя. Някои любители я наричат още квачка с пиленца заради множеството дъщерни розетки, които образува. Тя няма ярки листа и пищни цветове, но в умели ръце може да създаде изискан стил в дома.

Каменоломка е пренесена от каменистите планини на Китай и Япония. Листата й са събрани в гъста розетка. Те са закръглени, двойно назъбени и имат дълги дръжки. Долната им повърхност е червеникава, а горната – зелено-кафява и е изпъстрена с бели жилки. Цветовете са събрани в метличесто съцветие. Те са сравнително едри и бели на цвят. Всички части на растението са гъсто покрити с власинки.

Отглеждане: Каменоломките обичат каменистата, достъпна за въздуха почва, към каквато са привикнали в родните си планини. Въпреки че поначало са светлолюбиви, те се развиват пълноценно и на сенчести места, а за северни помещения са направо великолепна украса. Презимуват отлично при нормална стайна температура, а през лятото предпочитат отворените прозорци. Може да се изнесат и на балкона или в градината. През лятото се поливат обилно, но само след пълно просъхване на горния почвен слой в саксията. През зимата водата се намалява, но пак се полива редовно. Ако въздухът в помещението е много сух, е полезно да се пулверизира.

Каменоломките са силни растения, които рядко боледуват. При сух въздух се нападат от паяжинообразуващи акари, срещу които помага по-честото пулверизиране.

Размножаване: Младата каменоломка, посадена в плитък, но широк съд, нараства бързо и скоро започва да образува детки – малки розетки, увиснали на дълги стъблени повлекла. Всяка от тях при допир с почвата се вкоренява без усилия и на свой ред дава живот на следващо поколение розетки. Можем да отделяме розетките и да ги използваме като самостоятелни растения, но можем и да ги оставим да растат. В такъв случай след известно време ще получим великолепна каскада от стремящи се надолу розетки.

След обилен цъфтеж майчините растения силно се изтощават и постепенно губят декоративносттта си. В такъв случай е лесно да се подновят, като се вкоренят нови розетки.

 

  |  Views: 3166  |  Прочетено във Вестник за градината