Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Калина

Viburnum opulus L.

Калина

Сем. Бъзови – Caprifoliaceae

 

Описание: Многогодишно дърво, високо до 4 м. Младите клонки са покрити с власинки. Листата са едри, назъбени, 3-5 делни, отдолу влакнести. Цветовете са бели или бледо розови в щитовидни съцветия, като крайните цветчета са безплодни, по-едри от средните, служещи да привличат насекомите. Чашката е петлистна. Плодът е яркочервен и месест. Цъфти м. май – юни.

Разпространение: Калина се среща из влажните и сенчести места, горите и храсталаците до 1500 м н.в. из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събира кората на дървото.

Бране и сушене: Кората се бели в ранна пролет, март, при сокодвижение, или наесен, октомври, след узряване на плодовете. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 60°С. Изсушената билка е с кафеникаво или сивозелен цвят, с малки червеникави петна, слаба характерна миризма и горчиво стипчив вкус.

Действие и употреба: Билката има кръвоспиращо, противоспастично и съдосвиващо действие, усилва храносмилането. Употребява се при маточни кръвотечения, хемороиди, диария, стомашни и чревни болки.

 

Рецепта:

 

1 каф. лъжица ситно нарязана кора от калина се вари 10 мин в 400 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

  |  Views: 457  |  Прочетено във Вестник за градината