Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Кализия

Callisia

Кализия

Кализия от семейство Комелинови включва 12 вида, които обитават тропическите области на Централна Америка. Названието им идва от гръцки и означава красива лилия. Това са многогодишни тревисти растения. Дългите им сочни стъбла се стелят, поради което се използват предимно като почвопокривни и ампелни растения. Като стайна украса се използват 3 вида – ароматната, изящната и теуантепекската кализия.

Ароматната кализия (Callisia fragrans) е едро растение, което, за разлика от роднините си, расте изправено. Интересното е, че освен изправеното стъбло, което е месесто и достига на височина 70-80 см, развива и хоризонтални стъбла, подобни на въздушни корени. Листата на изправените стъбла са големи, ланцетовидни, достигат до 20-30 см дължина, по краищата са ресничести. Хоризонталните стъбла имат недоразвити листа с дълги тръбести влагалища. При повече светлина всичките части са оцветени във виолетово. Цветчетата са дребни, бели, събрани в метличести съцветия. Излъчват фин аромат, откъдето идва и името на растението. Ароматната кализия е прочута като биостимулатор и широко се използва в народната медицина. Наричат я домашен женшен.

Сортове: Изящната кализия (C. elegans)  има пълзящи стъбла, краищата на които са изправени. Листата са яйцевидни, дълги до 7 см, отгоре са тъмнозелени,        кадифени, с тесни сребристи жилки, а отдолу – виолетови. Дребните бели цветчета увенчават краищата на стъблата. Използва се като ампелно цвете. Теуантепекската кализия ( C. tehuantepecana) много приблича на предишната, но има розови цветчета.

Отглеждане: Кализиите са непридирчиви. През зимата се държат при температура над 10 градуса. Добре растат и на слънце, и на полусянка. Тъй като добре понасят подкастрянията, може да им се придава различна форма. Поливат се когато почвата добре просъхне. Обичат пулверизирането. През лятото се подхранват веднъж в седмицата и може да се изнесат на открито.

Размножаване: Размножаването става много лесно с вкореняване на резници във вода. Те се засаждат в богата почва, към която се добавя едър пясък. Саксията трябва да е по-голяма, за да побере добре развитата коренова система.

 

  |  Views: 6389  |  Прочетено във Вестник за градината