Подправката исоп не е от най-често срещаните в кулинарията ни, но листата и цветовете са с приятен аромат и имат слабо горчив вкус. Използват се като подправка за различни ястия и супи с месо и в ликьорената промишленост. Позната е повече като билка, но става за гозби, сосове или салати. Дължи се на надземната маса, която съдържа етерично масло. Богата е на витамин С.

Родината му е Южна Европа и Западна Азия, но се отглежда като култура в Европа, Америка и Азия.

 

Устройство

 

Исопът, наричан още хисоп (Hyssopus officinalis), е многогодишен храст, който достига на височина до 50-60 см. Кореновата система е силно развита, а стъблото разклонено (средно с 12 разклонения), четириръбесто, с къси клонки. Листата му са продълговати, заострени и целокрайни. Цветовете са тъмносини, рядко розово-червени или бели, събрани по 10-15 в пазвите на листата в класовидни съцветия. Плодът е орехче.

 

Размножаване

 

Исоп се размножава  чрез семена и вегетативно чрез разделяне на коренищата. С есенната обработка се внасят оборският тор, суперфосфатът и калиевият тор, а ако сеитбата е през пролетта, се тори с амониева селитра. Сее се рано напролет на редове 30 см между тях. Когато се размножава вегетативно – през есента, туфите се изваждат, разделят се на части и се засаждат редово на разстояние 50-60 см между редовете и 40-50 см в реда.

Семената може да се засяват и  през есента. Най-добри резултати се получават, когато се засеят в редове, на разстояние 3-5 см един от друг, както се засяват зеленчукови семена. Покриват се с 1-1,5 см торо-почвена смес. На следващата година, когато през пролетта растенията са порасли да отидат на постоянно място и времето е подходящо, се засаждат по браздите, може и по поливните вади на междуредово разстояние 45-60 см, а в реда 30-35 см. За да се прихване успешно, му е необходима в началото по-честа поливка.

 

Грижите

 

Ако решите да си отгледате в градината исоп, нямате проблеми. Отглежда се както градинската чубрица. Използват се най-често семената,  които се засяват на открити лехи.

Клонките, които са за свежа подправка, се прибират на няколко пъти, когато достигнат 12-20 см. Изрязаните клонки се завързват на връзки и се поставят за сушене. Когато надземната маса се използва за получаване на етерично масло, тя се изрязва преди цъфтежа. Растенията цъфтят след втората година от сеитбата. Исопът остава на едно място 3-4 години.