Групата на ирисите е огромна. В нея ще откриете както екземпляри, високи 1,2 м, така и джуджета, които едва се подават над земята. Багрите са най-различни, а периодът на цъфтеж е от ноември до юли в зависимост от сорта. Класифицирането е сложно, но основните видове ирис се различават лесно. Двете основни групи са ризомна и луковична.

 

Ризомна група

 

В тази група са най-популярните сортове. Ирисите се разпростират хоризонтално чрез удебелено стъбло, което е отчасти или изцяло под земята. Най-често се срещат брадатите ириси – разпознават се по власинките по обърнатите надолу външни венчелистчета. На върха на ризомите се образува ветрило от плоски и широки листа. Брадатите ириси се засаждат скоро след като цветовете повехнат и в ден, в който почвата е влажна. Разположете ги на около 30 см разстояние, като горната половина трябва да остане непокрита; върховете на листата се премахват. Повечето градинари се задоволяват само с брадатите ириси, но ризомната група включва и други сортове. Голобрадите ириси имат гладки външни венчелистчета и ризоми, разположени под повърхността на почвата – засадете на дълбочина 2,5-5 см. При тях разнообразието от размери и форми е голямо. По-долу са описани някои от най-важните. Качулатите ириси са най-малко на брой. По външните им венчелистчета няма власинки, а издигната лентичка от тъкан.

 

Луковична група

 

Ирисите от луковичната група са по-малки от повечето ириси от ризомната група. Подходящи са за алпинеума или за предната част на бордюра. Цъфтят през зимата, пролетта или лятото в зависимост от вида. Трудно оцеляват през зимата – някои видове са деликатни, а почти всички имат нужда от лека почва с добри дренажни свойства. Не трябва да ги вадите и да разделяте туфите поне четири-пет години след засаждане. Сортовете и видовете от тази група формират три подгрупи. Ирисите Reticulata са популярни джуджета, високи 7,5-15 см; цъфтят през февруари – март. Ирисите Xiphium са доста различни – цъфтят през юни – юли, а стъблата са високи 45-60 см. Цветовете на ирисите Juno – (5-7,5 см) се появяват през април – май.

 

Отглеждане

 

Малките луковици от ирис се засаждат в сандъчета през есента. Засадените сандъчета се поддържат леко влажни до поникване на растенията. От началото на поникването до пожълтяването на листата се поливат редовно. Да не се допуска задържане на вода, поради опасност от загниване.

През пролетта вече поникналите растения се пренасят в градината. Засаждат се на слънчево място в глинесто-песъклива градинска пръст с добри дренажни свойства. Между растенията се оставя 10 см растояние, а дълбочината на засаждане е 5-8 см.

В периода на израстване се наторяват два пъти с торове за луковични цветя. След като пожълтеят листата, поливането се намалява и ирисите се поддържат по-сухи.

Цъфтящите растения се предпазват от късни застудявания. Процъфтелите цветове се изрязват. През есента жълтите листа се отделят, а не се откъсват!

Можете да размножите ирис като разделите туфите.