Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Иксия

Ixia

Иксия

Иксия цъфти в началото на лятото със звездовидни цветове на жилави стъбла. По залез слънце цветовете се затварят. В области с умерен климат и песъчлива почва може да я оставите в градината през зимата. Клубенолуковичките се засаждат на дълбочина 7 см през март и се  изваждат, когато листата повехнат. Съхраняват се до следващото засаждане.

Сортове: Багрите са ярки – жълта, оранжева, розова или червена, а центърът на цвета е тъмен. В специализираните каталози са вписани няколко вида, включително И. маникулата (жълт) и И. виридифлора (зелен). Хибридите се отглеждат по-лесно – височина 30-45 см, цветове (2,5-5 см) през юни – юли. Известни са I. Mabel (розово-червен) и Hogarth (жълт).

Отглеждане: Иксия се засажда или през ноември на дълбочина 8-10 см, като отгоре се покрива с дебел слой опадали листа от дърветата, или през март на дълбочина 5-7 см. Растенията предпочитат леки и добре дренирани почви, богати на хранителни вещества. Като всички луковични не понасят преовлажняване и подземните им части бързо изгниват. Важно е всяка година да се засаждат на ново място. През сухите и горещи летни дни растенията се нуждаят от умерено поливане.

Размножаване: Иксия се размножава основно вегетативно с клубенолуковици, които дават множество детки. След отмирането на листната маса – през юли-август, клубенолуковиците се изваждат, просушават се и се прибират на сухо и хладно място. Когато дойде време за засаждане, детките се отделят и се засаждат отделно. Клубенолуковичките с големина над 1 см цъфтят още същата година, по-малките на 2-3-та година.

 

  |  Views: 6093  |  Прочетено във Вестник за градината