Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Иксиолирион

Ixiolirion

Иксиолирион

Колкото странно е името им – иксиолирион, толкова чаровни са тези рядко срещани растения. В почвата оформят вретеновидни, до яйцевидни клубенолуковици, дълги 2-3 см и с диаметър 1,5 см. Обвити са с кожеста, тъмнокафява ципа. Нежното, изправено безлистно стъбло достига 50 см височина. Листата са тесни, до 30 см дълги. Великолепните цветове, събрани по няколко на върха на цветоноса  са 3-4 см дълги, съставени от 6 делчета, грациозно извиващи се навън. Баграта им е синьо-виолетова с по-тъмни надлъжни чертички. Цъфтежът започва в края на май и продължава повече от 20 дни. Рязаният цвят се запазва свеж във вази до 10-12 дни. Плодовете са кутийки, които узряват към средата на юли. Във всяка от тях има по 8-13 продълговати, черни дребни семенца.

Сортове: И.   паласии   (И.   татарикум)   е единственият вид в каталозите – височина 45 см, фуниевидни бледолилави или виолетовосини цветове (5 см) през юни. Шестте венчелистчета имат тъмни ивици по дължината си и са извити навън – много са търсени от аранжорите на цветя. Цветовете са разположени гроздовидно на върха на всяко тънко стъбло.

Отглеждане: Иксиолирионът не е взискателен към условията на отглеждане. Той е зимоустойчив, но предпочита добре огряване от слънцето места, защитени от ветровете. Почвата да е лека, песъчлива, добре дренирана и обработена.

Размножаване: Иксиолирион се размножава със семена, но по-често с луковици. През есента се засаждат на дълбочина 8-10 см за едрите и 4-5 см за дребните. Отгледани от детки, младите растения зацъфтяват след 2-3 години, а от семена – след 4-5 години. На едно място растенията може да останат без да си пречат 5-6 години. След този срок декоративността им намалява. След пожълтяване на листата клубенолуковиците се изваждат, почистват се и се просушават. През лятото лагеруват в сухи, и прохладни помещения.

 

  |  Views: 673  |  Прочетено във Вестник за градината