Зокум
Nerium oleander L.
Сем. Тойнови – Apocynaceae
Описание: Многогодишно вечно зелено храстче или дърво, достигащо на височина до 4 м. Листата са сивозелени, продълговато ланцетни, кожести, разположени срещуположно. Цветовете са розови, по-рядко бели или червени, събрани в полусенници на върха на стъблото. Цъфти м. май – юни.
Разпространение: Отечеството на зокума е Средиземноморието. У нас – отглеждано растение.
Употребявана част: За медицински цели се събират листата на растението.
Бране и сушене: Листата от зокум се берат в началото на цъфтежа или есен след спиране на развитието на растението. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50°С. Изсушените листа са сивозелени, без мирис и с горчив вкус.
Действие и употреба: Билката усилва пулса, увеличава диурезата, подобрява кръвообръщението, има противомикробно действие. Употребява се при апоплексия, парализи, безсъние, главоболие, епилепсия.
Външно: За компреси при екземи, за жабурене при болки в зъбите и венците.
Рецепта:
1 каф. лъжичка листа от зокум се киснат 1 час в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 50 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Внимание! Растението е отровно, като отровата се натрупва в организма. Да се взема под лекарски контрол!