Олеандърът е известен у нас зокум и лян. Това елегантно храстче лъхти леко, сладникаво и упойващо, и в този аромат има нотка ориенталска страст – тайна, мистична, изпълнена с фантазия. Но зокумът не привлича само с благоуханието си. Той впечатлява предимно с цветовете си, разположени в съцветия по върховете на разклоненията. Те са с петлистна чашка и венче, което образува тръбица, разширена във фунийка с пет дяла. Прости или кичести, те имат и твърде разнообразна багра: бели, светлорозови, розовочервени, кремави, жълти, червеникавооранжеви, карминени, тъмнопурпурни. Съществуват културни форми зокум с жълтозелени и изпъстрени листа. Зокумите се различават и по височина. Някои джуджести сортове достигат едва 30 см, докато голямата част от култивирате порастват до два метра.Короната им се образува от десетина мощни стъбла, които растат буйно и се разклоняват в горната си половина. По тях се подреждат срещуположно двойки листа, които не могат да се сбъркат с листата на никое друго домашно растение. Те са тесни, дълги, твърди, лъскави и кожести с по-светла  централна жилка.. По облик напомнят донякъде листата на лавровото дърво, но са значително по-тесни, близки до върбовите. Листата се задържат две, рядко три години предимно по младите клонки.

 

Отглеждане

 

За зокум изберете възможно най-слънчевото място. Почвеният субстрат, в който засаждате растението, следва да бъде хранителен – градинска почва, добре угнил оборски тор и пясък в равни пропорции. При всички случаи почвата трябва да бъде водопропусклива. Осигурете добър дренаж на саксията за оттичане на излишната вода. От пролетта до есента дръжте олеандъра  на открито, близо до вода. Поливането през лятото е обилно, а през зимата – пестеливо. Температурата през лятото трябва да е умерена, а през зимата да варира между 8 и 12 градуса, но да не пада под 7 градуса. През март повишете температурата, за стимулирате ранното образуване на цветове. Пресаждайте младите растения всяка година, а старите – по-рядко.

Внимавайте! Растението зокум е отровно! Използвайте ръкавици!

 

Размножаване

 

Олеандрите се размножават лесно със зелени стъблени резници. Използвайте отрязаните при подкастрянето клонки. Заложете ги за вкореняване в съд с вода, в перлит, пясък или торф. Там те бързо ще пуснат коренчета при оптимална температура 18-20 градуса. Засадете ги в малки саксийки и паралелно с нарастването ги прехвърляйте в по-големи съдове. Пресаждайте младите растения ежегодно, а възрастните – на всеки три години.

 

Неприятели по олеандъра

 

Червеният акар – смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с фина паяжина. С редите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Фините им мрежи стават видими, когато напръскате листата.

Мерки: Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди.

Щитоносните въшки имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски. На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 – 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава – няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението – рядко се появяват тъмни петна по листата. Растението клюмва.

Мерки: Когато растението е по-слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по-силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно “разтваря” восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид – подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия.

Брашнян молец – поразява листата, филизите и ако има и цветове. Можете да видите  малки бели памучни точици – това се секрети от молеца. Листата се изкривяват, съхнат и падат, а растението загива.

Мерки: Измийте с гъба със сапунен разтвор и облейте с топъл душ. При по-силни поражения напръскайте с инсектицид.