Змийско мляко
Chelidonium majus L.
Сем. Макови – Papaveraceae
Описание: Многогодишно тревисто растение със сиво окосмено стъбло, разклонено в горната си част, високо до 1 м. Лис-тата са мъхести, отдолу – сивозелени, отгоре – тъмнозелени, с 3-5 лопатовидни дяла, пересто нарязани, с мрежеста нерватура. Долните листа са с дълги дръжки, стъблените – с къси, а връхните – седящи. Цветовете са жълти, събрани в кичури на върха на стъблото. Чашката е двулистна, опадаща. Венчето е четирилистно с многобройни тичинки. Плодът е продълговата разпукваща се на две кутийка с многобройни черно кафяви семена. Цялото растение при нараняване изпуска жълт млечен сок. Цъфти м. май – юни.
Разпространение: Из влажните сенчести места, покрай огради и из горите навсякъде в България до 1500 м н.в.
Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.
Бране и сушене: Стръковете от змийско мляко се берат по време на цъфтежа м. май – юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 60°С. При брането растението да не се мачка, защото при сушенето почернява. Изсушените стръкове са зелени с оранжево жълти цветове, с характерна миризма и горчив вкус.
Действие и употреба: Билката има болкоуспокоително, противогърчево и успокоително действие. Употребява се при храносмилателни смущения, жълтеница, камъни в жлъчката, глисти, хемороиди, нередовна менструация и др.
Външно: За мазане при брадавици, мазоли, лишеи, краста.
Рецепта:
1 суп. лъжица стръкове от змийско мляко се киснат 1 час в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 50 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Внимание! Отровно растение.