Сем. Змиярникови – Araceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с късо цветно стъбло, на върха на което се намира продълговато еднополово съцветие, обвито в голям заоблен лист (като хурка). Коренището е грудесто, яйцевидно и месесто. Листата са копиевидни, с дълга дръжка, разширени в основата във вид на влагалище и често с кафяви петна. Цветовете са белезникави, като женските са в долната част на съцветието в отделни клетки, състоящи се от едногнездни плодници, а мъжките са в горната част и са съставени от 3-4 прашника и една тичинка. Над и под мъжките цветове се намират нишковидни израстъци. Плодовете са червени ягоди с кръгли, леко сплеснати встрани семена. Цъфти м. май – юни.

Разпространение: Из храсталаците и сенчестите гори до 1800 м н.в. навсякъде в България.

Употребявана част: За медицински цели се събира грудковидното коренище.

Бране и сушене: Коренището от змийска хурка се вади есен м. септември – октомври или пролет преди развитието на листата м. април – май. Коренището се пази в прясно състояние като се заравя във влажен пясък, тъй като в изсушено състояние има слабо действие. За по-голямо удобство коренището се нанизва на конец. Изсушената билка е кафеникава отвън и бяла отвътре, с нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има болкоуспокоително действие. Употребява се при хемороиди, пресипнал глас, възпалени сливици, гастрит, киселини в стомаха, парализи, подагра и други.

 

Рецепта:

 

1 чаена лъжица нарязани коренища змийска хурка се киснат 8 часа в 300 мл студена вода. Настойката се прецежда и се пият по 50 мл 3 пъти на ден след ядене.

 

Внимание! В големи дози билката е отровна.