Сем. Здравецови – Geraniaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с право стъбло, покрито с жлезисти трихоми. Приосновните листа са с дълги дръжки, стеблените – с къси дръжки, а връхните – приседнали. Всички листа са с жлезисти власинки. Цветовете са събрани по няколко на дълга дръжка с чашка и венче от 5 свободни листчета. Венчелистчетата са розово-червени, обратно яйцевидни, стеснени към основата, с 10 тичинки. Плодът е суха кутийка, разпадаща се на 5 дяла. Цъфти м. май – август.

Разпространение: Из сенчести места, по влажни и каменливи почви, от 300 до 1500 м н.в. из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете от здравец се берат по време на цъфтежа м. май – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка има зелен цвят, характерен мирис и слузест вкус.

Действие и употреба: Билката има успокоително и затягащо действие, понижава кръвното налягане. Употребява се при високо кръвно налягане, диария, захарна болест, стомашни и чревни болки.

Външно: За компреси при възпалена кожа и циреи, за тампони при кръвоизливи от носа.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица стръкове от здравец се киснат 1 час в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.