Сем. Здравецови – Geraniaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с разклонено коренище. Листата са срещуположни, длановидни, многократно разсечени, с дълги дръжки и приятна миризма. Цветовете са единични, червени, разположени върху дълга разчленена дръжка, с петлистна чашка, петлистно венче и 10 тичинки. Плодът се разпада на 5 едносеменни дяла. Цъфти м. юни – август.

Разпространение: Из храсталаците, тревистите и каменливи места до 2000 м н.в. из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се употребяват корените и коренището на кръвния здравец.

Бране и сушене: Коренищата с корените се вадят през есента м. септември – октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушените коренища отвън са червеникаво кафяви, а отвътре с червеникав отенък, без миризма и със стипчив вкус.

Действие и употреба: Билката има кръвоспиращо и запичащо действие. Употребява се за усилване на сърцето, при диария, дизентерия, малокръвие, чернодробна цироза, стомашни и чревни болки.

Външно: За тампони при кръвоизливи в носа, за компреси при фистули, за бани при кожни сърбежи.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици нарязани корени от кръвен здравец се варят 10 мин в 1 л вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.