Замия е едно от най-редките растения на Земята. В природата се среща в някои райони на Мексико и в югоизточната част на Флорида. По външен вид напомня палма, но в действителност е от древното семейство на саговите (Cycadaceae). Родът включва двайсетина вида голосеменни растения, които са изключително редки поради преклонната им възраст – историята им датира отпреди милиони години.

 В декоративното цветарство се среща само видът Малка замия (Zamia pumila).  Тя има къс (до10см) клубеновидно удебелен ствол и яркозелени кожести перести листа. Отделните листчета са едри и закръглени, по форма напомнят лъжица. Покрити са с дебел восъчен слой, който ги предпазва от изпарение на влагата, а освен това са и мъхести. Замията е двудомно растение, т.е. има мъжки и женски представители, чиито цветове-шишарки трябва да се опрашат, за да се получат семена. В домашни условия замията цъфти изключително рядко, а за образуване на семена не може да става и дума. Качествата, заради които се отглежда, са на първо място красотата на листата и голямата й издръжливост. Расте твърде бавно, но при добро гледане с течение на времето може да достигне 1 м на височина и ширина.

Отглеждане: Растението е светлолюбиво, но трябва да се предпазва от пряко слънчево огряване. При излишно припичане листата пожълтяват. Освен това е и топлолюбиво – понижение на демпературата под 12 градуса може да го убие. Най-добре се развива при постоянна температура 18-22 градуса.

През лятото се полива умерено, като почвата се поддържа постоянно влажна, без да се допуска пресъхване. Излишната влага може да предизвика загниване на корените и пожълтяване на листата. През зимата се полива колкото да не загине от жажда. Замията изисква висока въздушна влажност, затова е добре често да се пулверизира и листата да се мият с топла вода.

Размножаване: Размножаването е чрез семена, които се продават от някои фирми, но това е занимание за хора, които харесват сложните задачи.  Иначе е най-добре да се купи готово растение. Пресажда се веднъж на 4-5 години, тъй като расте и се развива много бавно. Почвата трябва да е хранителна и по-тежка: глинеста градинска пръст, листовка, добре прегорял тор и пясък в равни части. Саксията трябва да е добре дренирана.