Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Замиокулкас

Zamioculcas

Замиокулкас

В естествените си условия замиокулкас расте в каменистите полупустини на Южна Африка наред със сукулентите. Самият той има подземен влагозапасяващ клубен, поради което в някои справочници го разглеждат като сукулент. Името му идва поради външната прилика със замията – рядко срещано растение от рода на голосеменните сагови рeликти.

Основната му декоративна част са листата. Те са сложни, перести, с дължина до 1 метър. Основите на  дългите листни дръжки са леко издути.  На цвят са тъмнозелени, гланцови, гъсто разположени върху късо хоризонтално стъбло, като създават впечатление за розетка. Растежът е бавен, нови листа се появяват през големи промеждутъци, като основата на растението се оголва естествено. Ако обаче листата започнат да опадат масово, става дума за неправилно отглеждане.

Цъфтят само старите екземпляри, които оформят в основата на листата малък цветонос, покрит с покривало. При нашите условия това става изключително рядко.

Отглеждане: Въпреки че е близък роднина на антуриумите, калите и филодендроните, замиокулкас, за разлика от тях, расте на открити каменисти места, където водата е рядкост, а слънцето припича немилостиво. Това го е изградило като непридирчиво растение, което се примирява с всякакво местоположение, стига да не се полива твърде често. Не обича също така и прекалената прохлада. През лятото се полива след основно просъхване на земната маса, а през зимата – оскъдно 1-2 пъти месечно. Въздушната влажност за това растение няма значение. Сухият въздух не му вреди, но ако го къпете понякога, ще изглежда по-красиво.

Почвата трябва да е лека и лесно да се овлажнява и съхне. Най-подходяща е смес от градинска пръст и листовка. В съда за засаждане се прави добър дренаж, защото заблатяването е гибелно. Възрастните растения се пресаждат на 5 години, а младите – според нарастването.

Размножаване: Размножаването на замиокулкас става с резници, които може да бъдат взети като цели сложни листа с растежна пъпка или с листна пластинка. Може да бъде разделено и коренището. Колкото по-едра е взетата за размножение част, толкова по-бързо ще получим добре развито растение. Вкореняването става в смес от равни части едър пясък и листовка, на топло и светло място. Първо се образува кръглия клубен, а от него се развиват корените и растежният връх. Цялостното вкореняване става бавно – за около 2 години.

 

  |  Views: 628  |  Прочетено във Вестник за градината