Сем. Кремови – Liliaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с високо до 1,5 м право разклонено стъбло. Листата са във вид на нишки, в пазвите на които се развиват снопчета от 3-8 тънки нишковидни зелени клонки, заменящи листата. Цветовете са еднополови, двудомни, звънчевидни, с жълтеникавозелен шестлистен околоцветник, с раположени в два кръга листчета. Тичинките са 6. Плодът е червена ягода с черни семена. Цъфти м. април – юни.

Разпространение: Из тревистите места и храсталаци до 1000 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се използват младите клонки и коренищата с корените.

Бране и сушене: Клонките от зайча сянка се берат по време на цъфтежа м. април – юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и с нагарчащ вкус. Корените и коренищата се берат след узряването на плодовете м. септември – октомври или през ранната пролет м. март – април. Сушат се се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушената билка е с тъмнокафяв цвят, без мирис и с нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката разширява кръвоносните съдове, повишава обмяната на веществата, действа успокоително и пикочогонно. Употребява се при високо кръвно налягане, увеличена простатна жлеза, захарна болест, воднянка, сърцебиене.

 

Рецепта 1:

 

2 суп. лъжици нарязани стръкове от зайча сянка се варят 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Рецепта 2:

 

1 суп. лъжица нарязани корени от зайча сянка се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Внимание! Да не се употребява при бъбречни заболявания!