Сем. Бобови – Fabaceae (Papilionaceae)

 

Описание: Разклонен малък храст, достигащ на височина до 1 м, с приповдигащи или изправени стъбла, влакнести в горната си част. Листата са последователни, елиптични до елиптично-яйцевидни, отдолу – влакнести, с малки прилистници. Цветовете са събрани в гроздовидни съцветия, венчето е жълто с 10 тичинки, сраснали в тръбица. Чашката е тръбеста, в горната част – двуустна, гола или влакнеста по жилките. Плодът е боб, извит сърповидно. Цъфти м. юни – август.

Разпространение: Из храсталаците, тревистите места и редките гори, нарядко до 1000 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете от жълтуга се берат по време на цъфтежа м. юни – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 °С. Изсушените стръкове са зелени, цветовете – жълти, без мирис и с нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има пикочогонно, кръвоспиращо, слабително и противовъзпалително действие. Използва се при хемороиди, подагра, възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур, болести на щитовидната жлеза.

Външно: За бани при мокри лишеи и гнойни рани, за налагане при набито и изкълчено.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици стръкове от жълтуга се варят 4 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.