Сем. Живеничеви – Scrophulariaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с високо до 1 м стъбло, ръбесто, често червеникаво, в горната част и по цветните дръжки с дребни жлезисти трихоми. Листата са срещуположни, овалноланцетни, в основата закръглени, двойно назъбени. Цветовете са с дръжки, покрити с кафяви почти черни жлезисти трихоми, събрани във връхно метлицовидно съцветие с линейни прицветници. Венчето е дълго, червеникаво-кафяво, двуустно. Тичинките са 4, скрити във венчето. Чашката е къса и петделна. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфти м. май – септември.

Разпространение: Край пътищата, из влажните сенчести места и горите до 1000 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират коренищата на растението заедно с грудките.

Бране и сушене: Коренищата от живениче се вадят наесен м. септември-октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Билката има сивокафяв цвят, без мирис и с горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има противовъзпалително действие. Употребява се при скрофули, хемороиди, гуша, възпалени лимфни жлези.

Външно: За бани при хемороиди, циреи, кожни възпаления.

 

Рецепта:

 

1 каф. лъжичка ситно нарязани корени от живениче се варят 5 мин в 600 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 50 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Внимание! Растението е отровно. Да се взема под лекарски контрол!