Ешолция, известна още като калифорнийски мак, произхожда от Северозападна Америка. Родът й е малък – 12 вида, всичките с великолепни украсни качества. По природа са многогодишни, но при нашия климат се отглеждат като едногодишни.

Растенията имат дълъг вретеновиден корен и разклонено стъбло. Образуват рехави храстчета с височина 20-40 см. Листата са много ситно нарязани, с восъчен налеп, напомнят копър. Цветовете са единични, до 7-8 см в диаметър, обагрени са в бяло, жълто, кремаво, розово или  оранжево със силен копринен блясък. В зависимост от сорта може да са прости или кичести. Те са съставени от четири листчета и имат форма на плитка чаша.Те разцъфтяват само на слънце, при лошо време стоят затворени. Обилният цъфтеж  трае от юни до слана. След прецъфтяването на мястото на всеки цвят се появява шушулка с многобройни ситни семена. Ако семената от ешолция не се съберат навреме, шушулките се разпукват и растенията се самозасяват.

Отглеждане: Тези цветя изискват място, много силно и продължително огрявано от слънцето. Въпреки че са топлолюбиви, без повреди понасят понижение на температурата до минус 4-5 градуса. Нямат особени изисквания към състава на почвата, но най-добре се развиват на сухи песъчливи почви. Не понасят задържане на излишна влага, при мокра и заблатена почва стъблата им се изтеглят и губят своята декоративност, а цветовете остават бледи и недоразвити. Добре е да се подхранват, но това в никакъв случай не трябва да става с пресен оборски тор.

Размножаване: Размножаването на ешолция става само чрез семена. Те се засяват на постоянно място в градината през есента или рано напролет. Засетите през пролетта ешолции се развиват по-добре. Те се разклоняват по-силно и зацъфтятват значително по-рано, като дават повече цветове. Обаче ако се възползваме от способността им да се самозасяват, можем да ги отглеждаме на едно място дълги години, като само прореждаме поникналите растения. Тъй като има дълъг корен с много малко придатъчни коренчета, цветето не понася  пикиране и пресаждане, поради което не се отглежда разсад. Също и ако засадим изскубнатите при прореждането растения, те едва ли ще се прихванат, пак поради особеностите на корените.