Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Ехинацея

Echinacea

Ехинацея

Ехинацея е измежду цветята, които не може да останат незабелязани в градината. Тя веднага привлича погледа с царствения си вид –  на “главата” – медена на цвят корона, обрамчена от леко увиснали листенца с копринен блясък, долу –пищна “пола” от грапави листа. Въпреки че отскоро се появи у нас, вече има много почитатели както заради красотата и продължителния си цъфтеж, така и заради изключителните си целебни свойства.Тази великолепна представителка на семейство Астри е родом от Северна Америка. Малиновите й цветове, подобни на нашенските маргаритки, красят както откритите прерии, така и горите, и речните брегове на почти всички щати. Това недвусмислено говори за голямата издръжливост на растението, което се приспособява към най-различни климатични условия. В родината си  отдавна е станала и важна селскостопанска култура, която се отглежда в плантации като суровина за фармацевтичната промишленост. Сега ехинацеята може да се срещне почти навсякъде. Името ехинацея идва от гръцката дума echinos, която означава таралеж. И наистина, “короната”, която образуват същинските цветчета, напомня тази животинка, свита на кълбо.  Ехинацеята краси градините от май до късна есен, когато сланите прекъсват буйния й цъфтеж. Тя е многогодишно тревисто растение. Стъблата й са високи – при различните видове достигат от 60 до 120 см. Цветовете й, както при всички представители на семейството на астрите, всъщност са съцветия-кошнички. Те също са едри – до 10-15 см в диаметър, разположени по върховете на стъблата.

С годините ехинацеите се разрастват и образуват красиви туфи, които са наистина впечатляващи, когато се отрупат с цветове. Още по-красиви изглеждат те и поради множеството пчели и пеперуди, които се струпват по тях.

Отглеждане: Отглеждането на ехинацея е лесно – тя може да расте чудесно както на открито слънчево място, така и в леката сянка на дърветата. Към почвата няма специални изисквания, но все пак, ако й осигурим дълбока и отцедлива почва, богата на хранителни вещества, резултатите ще са по-добри. Не страда от нападенията на вредители и болести. За да бъде цъфтежът богат и продължителен, прецъфтелите кошнички се премахват. Въпреки че е високо растение, не се нуждае от прикрепване и привързване, защото стъблата са достатъчно зздрави и жилави, за да устоят на поривите на вятъра. През есента ехинацеите се подрязват до почвата. Разделянето и подмладяването през 3-4 години се отразява много добре на декоративните качества на ехинацеята.

Размножаване: Размножаването на ехинацея със семена не е трудно. Те се засяват през май направо в градината и поникват след около 2-3 седмици. През първата година от живота си растението образува розетка от листа, висока 15-20 см. През втората година започва да цъфти.

 

  |  Views: 895  |  Прочетено във Вестник за градината