Еухарис е познат сред любителите  като амазонска лилия и като стаен нарцис. Гръцкото му име означава “много изящен”.

Пренесен е от планинските области на Централна и Южна Америка. При добро отглеждане цъфти до 3 пъти годишно – през пролетта, през есента и дори през зимата. Той е луковично растение от семейство Амарилисови. Има едри удължено овални листа с дълги дръжки и тъмнозелен цвят. Обикновено от една луковица излизат 2-4 листа, като на мястото на отмиращите се появяват нови. Едрата закръглена луковица е с диаметър около 5 см и е покрита с кафяви люспи. От нея излиза и дългият до 40 см цветонос, който е увенчан с 6-10 големи бели цвята. Те наистина много приличат на цветовете на нарциса, а освен това излъчват приятен аромат.

Отглеждане: Еухарисите се развиват добре и цъфтят обилно, когато се пресаждат рядко – на 3-4 години. Те трябва да развият мощна коренова система и да обраснат с детки. По-честото пресаждане и отделянето на детките се понасят тежко от растението.

Съдовете, в които се отглежда еухарис, трябва да са широки и не много дълбоки, тъй като кореновата система се разполага в повърхностния почвен слой, без да прониква на голяма дълбочина. Луковиците трябва да са напълно покрити с почва. Колкото по-гъсто са те една до друга, толкова цъфтежът е по-обилен. Почвата трябва да е съставена от равни части добре наторена  с оборски тор градинска пръст, пясък и торф или листовка. Тя трябва да се поддържа умерено влажна, без да се мокри прекалено, за да не загниват корените. Тъй като поради рядкото пресаждане почвата се изтощава, трябва да се подхранва с разтворими торове през периода на активен растеж.

След прецъфтяване еухарис навлиза в период на относителен покой. Трябва да му се осигури температура около 14-16 градуса и минимално поливане. Преди поредния цъфтеж растението се пренася в помещение, където е по-топло – 18-20 градуса, и поливането става по-обилно.