Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Еуфорбия (Млечка)

Euphorbia 

Еуфорбия (Млечка)

Родът Еуфорбия обединява в себе си красивата коледна звезда, причудливите бодливи храстчета с яркочервени цветчета, познати ни като Исусов венец, зелените свещници на млечка триръба, обикновената горска млечка и сибирския сняг от бабината градина, макар те външно изобщо да не си приличат. В рода им има растения, които приличат на палма, други са обикновени бурени, някои са бодливи кактуси или сукулентни. Но както и да изглеждат тези растения, ако се наранят, отделят бял млечен сок и по това главно се отличават от кактусите и останалите сукулентни растения.

Еуфорбия принадлежи към сем. Млечкови (Млечници). Това са сукуленти, едногодишни или многогодишни тревисти растения, храсти или дървета, съдържащи млечен сок. Листата са срещуположни или последователни, приседнали или с къси дръжки, без или с прилистници. Цветовете са дребни, разположени във вътрешността по няколко. Мъжките имат по една тичинка, а в центъра има един женски, на дълъг цветонос. В България естествено разпространени са 29 вида, 3 са защитени.

Сортове: Е. амигдалоидес е типична дълготрайна еуфорбия – височина 45 см, цъфти през април – май. Сортът Robbiae е едно от най-добрите почвопокривни растения за засаждане под дървета – стегнатите розетки от тъмни листа се разпростират доста бързо. Purpurea е с пурпурни листа и също обича сянка. Е. мирзинитес е вечнозелено растение с полуполегнали стъбла, подходящо за алпинеума или за предната част на бордюра. Е. characias Wulfenii (1,5 м) е със синьозелени листа и съцветия, дълги 30 см. Цветовете на Е. мартинии са с червен център и образуват куполи (60 см х 60 см). Е. никаензис (60 см) цъфти в средата на лятото. Един от най-популярните листопадни видове е Е. полихрома – височина 45 см, цъфти през април – май. Съцветията са жълти. Е. грифитии е с оранжеви или червени цветове, младите листа са бронзови. Други пъстри видове са Е. ципарисиас и Е. dulcis Chameleon. Е. маргината е полуиздръжливо едногодишно, за лехи – височина 45 см, листа с бели краища, бели съцветия с бели ивици през септември.

Отглеждане:  Еуфорбия вирее добре и на слънце, и на полусянка и сянка. Всъщност най-добре се развива на полусянка и умерено влажна, аерирана почва. Но издържа засушаване, както и по-тежка сянка и практически се отглежда доста лесно. При работа с млечките е добре да се носят ръкавици – млечният сок често дразни кожата.

Размножаване: Многогодишни: Засадете резници от еуфорбия в сандъче на открито или разделете туфите наесен или напролет. Едногодишни: Засейте семена през март при 8-10°С. Разсадете в края на май.

 

  |  Views: 3071  |  Прочетено във Вестник за градината