Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Ерантис

Eranthis

Ерантис

Родът Ерантис включва дребни многогодишни тревисти растения с грудковидно задебелени коренища и нетрайни надземни части, високи 7-15 см. Приосновните листа са видоизменени в люспи, стъбловите са събрани в разположена непосредствено под цвета розетка. Те са дълбоко дланевидно наделени. Цветовете са единични. Чашката с 5-8 лисчета, венчевидна, нетрайна, жълта или бяла. Венчелистчетата са видоизменени в нектарници. Тичинките са многобройни. Плодникът е апокарпен, съставен от 4-8 плодолиста. Плодът е сборен, съставен от 4-8 многосеменни мехунки, чиито върхове завършват с дълги носчета. Скоро след разпръскването на узрелите семена, надземните част отмират. Това се случва обикновено през май, след което растенията изпадат в летен покой.

Сортове: Обикновено в градините се отглежда видът E. hyemalis, който се характеризира с цъфтеж през февруари и март и жълта чашка. Подобен е и E. cilicica, който естествено обитава Мала Азия. Неговите листа са по-дълбоко наделени от тези на E. hyemalis, а цветовете са с малко по-ясен жълт цвят.

Отглеждане: Ерантисите са подходящи за отглеждане на места с достатъчно влага, като през лятото могат да понесат известно кратко засушаване. В естествената си среда растат в широколистни гори и храсталаци, както и по по-открити места. В градината ерантисите е удачно да се садят под листоопадващи дървета и храсти, така че по време на цъфтежа слънчевата светлина да стига до тях, а през лятото на тези сенчести места влагата в почвата ще се запазва по-лесно. Поради малките си размери ерантисите са подходящи и за отглеждане в саксии. През зимата не се допуска пълното засушаване и замръзване на субстрата, защото корените на ерантиса са доста нежни и лесно изсъхват или загниват.

Размножаване: Ерантисите са напълно зимоустойчиви при българския климат и обикновено бързо се размножават вегетативно и със семена, като осигуряват ранен и ефектен цъфтеж в градината. Вегетативното размножаване обикновено става чрез разделяне на грудките от ерантис, което трябва да се направи след прецъфтяването, но преди отмирането на надземните части. Грудките се засаждат през ранна есен в богат и отцедлив субстрат. Ако са дехидратирани, може да се накиснат за 24 часа във вода преди засаждането.

 

  |  Views: 898  |  Прочетено във Вестник за градината