Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Елша

Alnus

Елша

Родът Елша включва покритосеменни растения от семейство Брезови. Състои се от над 30 вида листопадни дървета и храсти, достигащи на височина до 4 м. Кората им е напукана и почти черна или сивкава на цвят. Листата са лъскави и лепкави. Шишарките са на дълги дръжки. Повечето видове от този род цъфтят през месеците февруари и април.

Сортове: Най–разпространени видове са червената елша (Alnus rubra), която се среща по западния бряг на Северна Америка, черната елша (Alnus glutinosa), разпространена в Европа и достигаща до над 30 м, както и зелената елша (Alnus Viridis), която рядко достига повече от 5 м височина. У нас най–често се срещат черната елша, бялата елша и планинската зелена елша.

Черната елша представлява дърво, достигащо до 25 м височина. Този вид има силно развита коренова система. Кората при по–младите растение е сивозелена и гладка, като в последствие потъмнява и се напуква. Листата на черната елша са заоблени, тъмнозелени отгоре и светлозелени от солната страна, голи с късо зъбци по перваза. Дървото има тъмносиви шишарковидни съплодия. Черната елша цъфти от февруари до април. Среща се край реките, на песъчливи и глинести почви, навсякъде у нас. Освен в България се среща в Европа, Русия и Югозападна Азия. Пределната възраст на черната елша е около 100 години.

Бяла елша (Alnus incana), наричана още космата елша и сива елша, представлява ниско дърво или храст. И при този вид кореновата система е добре развита. Кората на бялата елша е гладка, светлосива и лъскава, дори и при по–старите дървета. Листата на това дърво са елипсовидни, с дръжки, остро двойно напилени, на върха заострени. Младите листа на бялата елша са гъсто окосмени, старите са голи отгоре, а отдолу – сиво окосмени. Бялата елша достига до височина 20 м, а възрастта ѝ много рядко надхвърля 100 години. Този вид цъфти през март и април. Среща се в Рила, Родопите, Стара планина, покрай реките, докъм 1700 м надморска височина. Освен у нас е разпространен и в Северна Италия, Русия, Северна Америка, Югозападна Азия и другаде.

Зелената елша (Alnus viridis) е многостъблен храст и достига височина до 4 м. Отделните индивиди са с много на брой стъбла, които със страничните си разклонения образуват гъста корона. Младите клонки на дървото първоначално са овласени, а по-късно са голи, масленозелени или кафяви. Пъпките са приседнали и слабо лепкави. Листата на зелената елша са яйцевидни, с остър връх и закръглена или сърцевидна основа. Съцветията на растението наподобяват шишарка и достигат дължина 1.5 см. Плодът е дребно орехче. Зелената елша е разпространена в планините на Балканския полуостров, Алпите и Карпатите. У нас се среща на територията на Рила, Пирин, Западните Родопи, Средна и Западна Стара планина и Витоша от 1300 докъм 2100 м. 

Отглеждане: Елшата е свикнала със студен и влажен климат. Тя е понася добре ниските температури и най-добре расте на богати почви в близост до течаща вода. Тя е силно студоустойчив и влаголюбив вид. Предпочита влажни почви с добра аерация и без варовик.

Размножаване: Засадете резници на открито през есента.

 

  |  Views: 506  |  Прочетено във Вестник за градината