Типичната ела е високо конусовидно дърво, което се извисява на 30 м височина в паркове и градини. Изправеният ствол не е разклонен, а формата на младото дърво е почти идеалносиметрична – по-ниските клони не провисват, преди дървото да навърши 30 години. Класическо коледно дърво, но за съжаление твърде голямо дори за средна по размери градина. Бялата ела предпочита дълбока и влажна почва – плитките почви и замърсеният въздух не са подходящи за нея. Шишарките може да са зелени, кафяви или пурпурни – обикновено не се появяват, преди дървото да навърши много години и най-често са разположени по най-горните клони.

 

Видове:

 

A. balsamea Hudsonia – Разновидност на балсамовата ела – бавнорастяща и компактна. Идеална за алпинеум. Иглолистата й са ароматни. Оцелява във варовита почва. Височина след 10 г. – 30 см (джудже).

А. Koreana – Корейската ела е добър избор. Игличките на това спретнато и бавнорастящо дърво са тъмнозелени отгоре и бели отдолу. Шишарките са виолетово-пурпурни. Височина след 10 г. – 1.8 м.

A. grandis – Гигантската ела достига 30-45 м височина. Игличките са подредени в две редици. Смачканите иглолиста са ароматни. Височина след 10 г. – 3 м.

A. arizonica Compacta – Полезно градинско дърво, което достига едва 2,1 м височина. Има гъста корона, конусовидна форма; игличките му са сивосини. Кората е мека и коркова. Височина след 10 г. – 60 см (джудже).

A. pinsapo – Испанската ела е голямо иглолистно дърво с къси и бодливи иглички, които покриват стъблата. Най-подходящата ела за варовита почва. Изберете сорта Glauca, заради синьосивите иглички. Височина след 10 г. – 21 м.

A. delavayi forrestii – Отлично градинско иглолистно, което достига 9 м височина. Младите стъбла са ръждивочервени. Иглолистата са тъмнозелени, а зимните пъпки – снежнобели. Шишарките са черни. Височина след 10 г. – 1.8 м.

 

Отглеждане:

 

Има много високи изисквания към почвените условия, за това е хубаво да се тори с градински торове. Най-добре се развива на дълбоки сравнително влажни и плодородни почви. Не благоприятно развитие показва върху антропогенни почви. Бялата ела не понася силното замърсяване на въздуха.