Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Екзакум

Exacum

Екзакум

На някои изолирани места по Земята, благодарение на откъснатостта от останалия свят и на специфичните местни условия, са се развили особени форми на растителния и животинския свят, които не се срещат никъде другаде. Тези видове се наричат ендемити и обикновено са включени в програми за опазването им. На йеменския  остров Сокотра, разположен сред топлия Индийски океан, в горещия и сух климат вирее ендемитът екзакум, наричан още арабска теменужка. От родината си той е бил пренесен в Европа и сега е едно от любимите стайни растения.

Екзакум е компактно тревисто растение от семейство Тинтяви. На височина достига до 35 см. Блестящите дребни  листа са сърцевидни, гладки, с отчетливи жилки, светлозелени, разположени на изправени те стъбла. Цветовете са дребни, с диаметър до 1,5 см, звездовидни, синьо-лилави с жълто “око” в средата и много ароматни. Обилният цъфтеж продължава от средата на лятото до късна есен. Създадени са сортове и с бели цветове.

Отглеждане: Екзакум има форма на компактно храстче и не се нуждае от особени грижи. Ако се полива редовно, но без да се прекалява, и се държи на светло, но не много припечно място, той ще цъфти дълго и обилно, а месестите му листа ще бъдат сочни и блестящи. Единственото, което това цвете не понася, това е студът. Затова, ако през лятото с него сме украсявали градината или балкона, не бива да чакаме застудяванията, а още през септември трябва да го приберем на топло в стаята. Докато през лятото сме поливали обилно и сме подхранвали цветето, през зимата се полива рядко, без да се допуска пресушаване. Пресажда се всяка пролет в неголеми съдове, тъй като кореновата система е слаба. Почвата трябва да е богата и рохкава.

Размножаване: Размножаването става или със семена, или с чепки, които се вкореняват лесно и зацъфтяват още същата година.

 

  |  Views: 1206  |  Прочетено във Вестник за градината