Родът Евкалипт обхваща около 660 вида дървета и храсти, произхождащи от Австралия и Танзания. Размерите им варират от скромните 1 м достигат до исполински. Такъв е случаят с легендарния Eucalyptus regnans, от който са регистрирани най-едрите екземпляри растения в света – достигащи 120 м височина. При някои видове листата са почти кръгли, разположени по две срещуположно на клонките и са сиво-бели. При други видове са удължено елиптични, със заострен връх и са сивозелени. Всички видове съдържат в листата си големи количества етерични масла, затова издават много приятен аромат. При вида евкалипт цитриодора те ухаят на лимон. Цветовете са дребни, кремаво-жълти, събрани в групички.

Отглеждане: У нас евкалиптите се отглеждат трудно, дори по Южното Черноморие, защото липсва необходимата топлина. Евкалипт може да си отгледате само в стаята като полухраст. Помещението трябва да е много слънчево и температурата, дори и през зимата, да не пада под 8°С. Почвата в саксията трябва не да съдържа пясък и варовик и да бъде лека и отцедлива. Слънцето и големите жеги не пречат на евкалипта, така че през лятото можете да го изнесете на терасата, но трябва редовно да поливате и през седмица да наторявате със специализирани торове. Внасянето на торове продължава през целия летен сезон до септември, паралелно с поливането рано сутрин. Ако храстчето е на балкона, през есента, когато температурата започне да пада под 10°С, е време да го приберете вътре. Подрязвайте редовно клонките, за да контролирате бързия растеж на храстчето.

Размножаване: Евкалипт можете да размножавате лесно със семена. Не ги отделяйте от обвивката им. Засявайте през февруари или началото на март. Най-подходящата дълбочина е 1 см. Почвената смес трябва да е хранителна, съставена от много добре разложен тор и пясък. Пресейте я фино и я дезинфекцирайте. Покрийте саксията със стъкло или лист хартия. Температурата на почвата трябва да е около 14-15°С. Тя трябва да е винаги влажна, затова я оросявайте леко. След 15 дни семената започват да поникват. Тогава махнете стъклената покривка. Когато се покаже първата двойка листа над котиледоните, прехвърлете растенията в индивидуални саксийки. Около една седмица ги дръжте на сянка, а след това можете да ги поставите на добре огрявани места.

Докато растенията са млади, диаметърът на саксията да е 15-17 см. Рано напролет през две-три години прехвърляйте в по-големи саксии. Почвената смес трябва да е богата на хранителни вещества. Съставяйте я от градинска почва и много добре разложен оборски тор, като прибавите и малко пясък.