Сем. Устоцветни – Lamiaceae (Labiatae)

 

Описание: Многогодишно тревисто растение. Стъблото – високо до 1 м., четириръбесто, надлъжно набраздено, кухо, покрито с власинки, червеновиолетово. Листата са с дълги дръжки, с трихоми или голи, като долните са петделни, длановидни, в основата сърцевидни, а горните са овално ланцетни с три заострени дяла. Цветовете са в прешлени в пазвите на горните листа. Венчето е светлочервено и тръбесто, като вътре в основата е с власинки. Чашката е фуниевидна с 5 твърди закривени навън зъбчета. Плодът е сух, разпадащ се на 2 тристенни орехчета. Цъфти м. юли – септември.

Разпространение: Из тревистите и буренясали места до 1200 м н.в. из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете от дяволска уста се берат по време на цъфтежа м. юли – септември. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има пикочогонно, успокоително и антиконвулсивно действие. Тя регулира сърдечната дейност и менструацията, разширява кръвоносните съдове. Употребява се при сърцебиене, гръдна жаба, високо кръвно налягане, гуша, безплодие, маточни кръвоизливи, главоболие, неврози.

Външно: За компреси при изгорено.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици стръкове от дяволска уста се киснат 2 часа в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.