СИЛНО ОТРОВНА ГЪБА! Отровното й действие, определено като атропиново, се проявява бързо след консумация Особено тежко е отравянето с дяволска гъба на храносмилателната система на човека.

Расте в широколистните и иглолистните гори през лятото и есента.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката при младата гъба е кълбовидна, по-малка от пънчето, а при развитата гъба е тумбеста, с диаметър 10-25 см. Ръбът е подвит, добре изразен, леко вълновиден. Цветът на кожицата е сивобелезникав до бледокафяв с жълто-зелен оттенък. Кожицата е леплива, не се отделя от плодовото месо.

Плодовото месо е особено твърдо (при застарялата гъба омеква), белезникавожълто (до сивобелезникаво), а над тръбичките – розово. При разчупване става синьо, а при престояване на въздуха по-късно – черно. Има типичен мирис, слабо сладникав орехоподобен вкус.

Тръбичките са твърде къси, незаловени за пънчето, жълто-зелени. Натиснати с пръсти, стават зелено-сини до пълно посиняване. Порите са жълто-червени, а при застарялата гъба – жълто-маслени.

Спорите са жълти. Споровият прашец е наситено жълтозеленикав до кафеникав.

Пънчето е високо 5-12 см и дебело 4-10 см, под самата шапка по-тънко, в средата бухолковидно. В горната си част е жълто, по-надолу преминава в карминеножълто, а в най-долната си част е сиво-жълто до кафяво. При натискане с пръсти става синьозеленикаво. По цялата си повърхност пънчето има карминеночервен мрежест рисунък.