Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание за дъб. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот, листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.          

Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва. Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета – може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.  

Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.

Подкастряне:  През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.    

Размножаване: Засадете жълъди наесен.