Сем. Букови – Fagaceae

 

Описание: Високо до 40 м дърво с тъмно сива напукана кора и червеникави клонки. Листата са последователни, обратно яйцевидни, неправилно врязани, почти седящи, отдолу ресничестомъхнати. Растението е еднодомно, като мъжките реси са увиснали, а женските цветове са събрани в гроздовидни съцветия на дълга дръжка. Плодът е жълъд – яйцевидно удължен, в основата си свит в чашка от сраснали люспи, с дълга дръжка, узрява на втората година. Цъфти м. май – юни.

Разпространение: В самостоятелни или смесени гори до 1200 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират корите на растението.

Бране и сушене: Корите се белят от младите клонки ранна пролет при започване на сокодвижението м. февруари – март. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50°С. Изсушените кори са лъскави, светлосиви или светлокафяви отвън, а жълтокафяви или червенокафяви отвътре, без миризма и със стипчив вкус.

Забележка: По същия начин се събират корите и от другите видове дъб.

Действие и употреба: Билката има запичащо, противовъзпалително, противогнилостно действие. Употребява се при диария, дизентерия, малокръвие, рахит, кръвоизливи, силна и продължителна менструация, албумин, трахеит, ларингит, бронхит.

Външно: За бани при потене на краката, премръзване, хемороиди, кожни болести, за промивки при бяло течение.

 

Рецепта:

 

1 каф. лъжичка ситно нарязани кори от дъб се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 50 мл 3 пъти на ден преди ядене.