Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Дороникум (Див слънчоглед)

Doronicum

Дороникум (Див слънчоглед)

Има много растения с жълти маргаритоподобни съцветия, подходящи за бордюра, но ако искате цвете, което да цъфти напролет, а не през лятото, изберете дороникума. Родът Дороникум включва около 30-40 вида растения, разпространени в планинските райони на Европа и Азия. Странното си име са получили от арабската дума „doronish”, с която ги наричат на Изток. По-популярното им название обаче по цял свят е жълта маргаритка. Всичките имат слабо разклонени изправени стъбла. Листата им са малобройни, долните са яйцевидно-сърцевидни, с дълги дръжки, събрани в подобие на розетка в основата на стъблото. Горните, разположени на цветоносните стъбла, са продълговати, наредени последователно. Височината н цветоноса може да бъде от 15 до 150 см в зависимост от вида. Цветът-кошничка е обагрен в ослепително жълт цвят и при отделните видове диаметърът му достига от 4 до 12 см. Обикновено кошничките са единични, но при някои видове са събрани по 2-6 в щитовидни съцветия. Езичестите цветчета са подредени по края на кошничката в 1-2 реда.

Сортове: Култивирани са десетина вида дороникуми, но в градините най-често се отглеждат не повече от три-четири вида. Източният дороникум (D. orientale) се среща в природата на Кавказ, Балканите, Мала Азия, Средиземноморието. Представлява многогодишно растение с височина 30-50 см. Коренището му е хоризонтално, четковидно издуто. Розетъчните листа са яйцевидни, едро назъбени, светлозелени, с дълги дръжки. Стъблените са приседнали, елиптични. Цветните кошнички са единични, с диаметър 3-5 см, разположени на дълги цветоноси. Тръбестите цветчета са яркожълти, а венечните са по-бледи. Цъфтежът започва през май и продължава в зависимост от метеорологичните условия 30-40 дни. След прецъфтяването листата му бързо отмират и растението навлиза в период на покой. Крайпътният дороникум (D. plantagineum), наричан у нас подрумиче, произлиза от Югозападна Европа.  Многогодишен вид. От разклоненото коренище излизат високи цветоноси, достигащи 80-140 см. Листата са овално-елиптични, слабо нарязани по краищата. Цветните кошнички са едри – 8-12 см в диаметър. И двата вида цветчета са еднакви на цвят. Зацъфтява в началото на юни и цъфтежът трае 40-50 дни. След прецъфтяването надземната част загива, но ако условията са благоприятни, оцелява и цъфти повторно. Този дороникум се отглежда в градините от 16 век. От него е създадена едроцветна форма (D. pldntagineum f. exelsium), който израства до 110 см на височина, а кошничките му достигат в диаметър 10 см. Дороникум колумна (D. columnae). Неговият корен е с удължена клубеновидна форма. Образува компактни храстчета, високи от 40 до 80 см. Цъфти през юни в продължение на 40-50 дни. Цветоносите му са почти безлистни. Цветовете са с по-тъмножълти тръбести цветчета, докато езичестите са по-светли. Относително дребни са, но стъблата се разклоняват по-силно, поради което и цъфтежът е по-обилен.

Отглеждане: Дороникумите са едни от най-непретенциозните растения за градината. Задоволяват се със всякаква почва, но на силно песъчлива остават сравнително ниски. Най-добре се чувстват, ако почвата е плодородна и рохкава. Тогава показват цялата си красота. Виреят и на открити припечни места, но най-добре се развиват под леката  сянка на дърветата. Не бива обаче да се садят твърде близо до стволовете, защото тогава изглеждат помръкнали и по-зле развити. Крайпътният дороникум обаче расте добре само на силно слънце. В дебелите и силно разклонени коренища на дороникумите се събира достатъчно количество запасна влага, за да могат да преживеят в природата и силни засушавания. В градината обаче не бива да ги лишаваме от поливане през сухите и горещи дни, особено по време на оформянето на цветните пъпки  и на цъфтежа, защото иначе ще прецъфтят много бързо. Ако почвата не е достатъчно хранителна, през периода на активен растеж (април-юни) е добре с леко накопаване около храста да се внесе малко прегорял оборски тор или разтвор от минерален тор за цъфтящи растения. След прецъфтяването дороникумите бързо губят привлекателността си и е добре да се изреже надземната им част. Ако обаче отглеждаме грижливо крайпътен дороникум, не бива да бързаме с изрязването, защото най-вероятно той ще разцъфти отново в края на лятото. На едно място могат да растат дълго време но прореждането на старите храстчета през 4-5 години ще им се отрази добре. Това става или през пролетта, преди да са се развили, или след като цъфтежът приключи. Поради месестите корени, които трудно изсъхват, можем при нужда да направим разделянето даже и по време на цъфтежа, стига да извадим дяловете с повечко пръст.

Размножаване: Разделените коренища се засаждат на нови места. Може да си отгледаме дороникум и от семена, като ги засеем на избраното място през април-май. Семената покълват лесно и младите растения се развиват бързо. Разреждането става през август, като между отделните храстчета се оставя разстояние от 30 до 50 см в зависимост от вида. 

 

  |  Views: 2029  |  Прочетено във Вестник за градината