Дойция е декоративен храст, достигащ височина два метра. Листата са срещуположно наредени на клоните. Те са с яйцевидна форма и удължени към върховете, а по края са остроназъбени. Цветовете прости или кичести, буквално обсипват тънките, изправени или дъговидни клони през юни. Активният цъфтеж е продължителен – повече от две седмици. Чаровни са кичестите цветове в бяло-розово, дори в червено.

Сортове: Познати са около 50 различни вида, разпространени в Източна Азия, Хималайската област и Мексико. У нас изборът не е голям. Ние се радваме на дойция грацилис (Deutjia gracilis), която произхожда от Япония. На височина достига 1-1,5 м. Този храст има дъговидно извити клони, които са много тънки. Цветовете в бяло са разположени в странични метлици. Друг храст дойция, отглеждан в нашите градини и паркове, с произход Япония и Китай, е Deutjia crenata (дойция крената). Този храст има височина, достигаща 1,5-2 м. Листата му са много удължени, а белите цветове са в изправени метлици, събрани.

Отглеждане: Дойцията е светлолюбиво растение. Предпочита хранителна, средновлажна почва. Осигурете й съдържание на прегорял оборски тор, примесен с пясък, ако я поставяте на тежък и глинест терен и ще се радвате на цветовете й без проблеми. Мразоустойчивостта е най-ценното качество на този храст. Част от клонките могат да измръзнат при – 25°С  и тогава има опасност за цветните пъпки. Освен това растението е димоустойчиво.

Дойцията се нуждае от подмладяващо подкастряне през няколко години. За да го направите, подрежете между една пета и една трета от клоните до височина около 30–40 см от нивото на земята. Броят клони, които ще отстраните, зависи от това колко бързо искате да подмладите растението. За предпочитане е да подрежете до пъпка, ориентирана навън. При подмладяващото подкастряне е важно да започвате от вътрешността на растението и постепенно да преминавате към външните клони. Повтаряйте тази стъпка през следващите години, за да подмладите цялото растение в рамките на няколко години.

Размножаване: Дойцията се размножава по вегетативен път чрез зрели резници, които се приготвят през зимните месеци, а се засаждат през март или април.